АВТОИМУННИ БОЛЕСТИ

Никоя група болести не е по-коварна от групата на автоимунните. Автоимунните болести се лекуват трудно и често завършват с прогресивна загуба на физическите и психичните функции. При автоимунните заболявания, за разлика от сърдечносъдовата болест, рака, затлъстяването и диабета от тип 2, тялото системно само атакува себе си. Всяка година четвърт милион американци биват диагностицирани с една от четиридесетте автоимунни болести. Жените имат 2,7 пъти по-висока вероятност да заболеят, отколкото мъжете. Около 3 % от американците (един на всеки тридесет и един) страдат от автоимунно заболяване, което прави общо зашеметяващите 8,5 милиона души; а според някои общият брой достига дори 12-13 милиона души. Най-добре изучени са множествената склероза (МС), ревматоидният артрит, лупусът, диабетът от тип 1 и ревматичната болест на сърцето. Това са същевременно и основните автоимунни болести, при които е изучено значението на диетата. Други автоимунни заболявания са  възпалителната болест на дебелото черво, болестта на Крон, Миастения гравис, Тироидит (хипотироидизъм), Адисонова болеет, Витилиго, Склеродерма, Пернициозна анемия, Първична билиарна цироза, Гломерулонефрит и др. Няма да е твърде пресилено, ако мислим за автоимунните болести като за една голяма болест, обитаваща различни места в тялото и известна под различни наименования. Ние гледаме по този начин и на рака, който се нарича различно в зависимост от това, коя част на тялото е засегнал. Точно като рака, всички автоимунни болести са резултат от група сгрешени механизми. В случая механизмът се състои в това, че имунната система по погрешка атакува клетките на собственото си тяло. Независимо дали става дума за панкре­аса, както е при диабет тип 1, за миелиновата обвивка, както е при МС, или за ставните тъкани, както е при артрита, при всички автоимунни болести причината е в разбунтувалата се имунна система.

,,Китайското проучване“  д-р Кембъл