Авторитарна стратегия
Ще правиш каквото ти казвам!
Когато работех в Езиковата гимназия във Велико Търново, попаднах на едно ученичка, 15 годишна, която смущаваше работата в часа, обаждаше се, проявяваше неуважение. Тогава я извиках на четири очи и ѝ казах: „Виж какво, ти можеш да вгорчиш живота ми и да ми създаваш проблеми. Само че аз съм учител и мога много повече да вгорча живота ти и да ти създам много повече проблеми. Затова хайде да се разберем и да постигнем взаимно изгодно сътрудничество. Ти няма да ми пречиш и аз ще се държа добре с теб“. Не веднага, но постигнахме поносимо общуване. В този клас не само тя създаваше проблеми, налагаше се да заплашвам, че ще викам директор, родители.
Шокираща наглост
Веднъж обаче тя пак нещо се прояви, не помня точно какво, и ѝ направих сериозна забележка за поведението ѝ пред всички. Тя отговори нещо, което ме шокира: „Госпожо, вие пък от какво се оплаквате! При вас се държа толкова добре. Аз знаете ли какво направих с предишната госпожа по английски? Извиках я до чина си, уж да види нещо в тетрадката ми, и като се наведе, блъснах главата ѝ в чина!“ Останах напълно шокирана и много вбесена. Такава наглост!
След това разбрах, че тя и още две момичета са се били с друго момиче. Затова им направих подарък: по един юмрук с пружина; когато се натиснеше копчето, юмрукът удряше леко отсрещния човек. На тях им хареса шегата и започнаха по коридорите да ми се обаждат и да си разменяме реплики. Много ми се искаше да помогна на тези момичета, но, за съжаление, ги изключихме скоро след това за кражба и побой.
Авторитарната стратегия на възпитание
В хода на целия случай разбрах, че бащата на момичето е полицай. Оказа се, че пред него тя е съвсем друга – изпълнява заповедите му, сигурно изпитва някакъв страх, но стаената агресия проявява в училище и срещу други хора. Такова поведение показва, че стратегията за нейното възпитание е била авторитарна – налагане със сила на волята на родителя, без особена загриженост към чувствата на детето. Резултатът е или неуверена/зависима личност, или открито агресивна личност, както в нашия случай.
Има ли този родител авторитет пред детето си? Да, определено. Има ли добри резултати от този авторитет? Явно не. Затова стигаме до въпроса: Какъв е проблемът в този случай, че авторитетът на този родител не възпитава отговорна личност, която да проявява уважение към другите?
Комбинацията любов и авторитет ще създаде отговорни личности, които обичат и уважават себе си, но и другите.
Проблемът е, че липсва половината от успешната родителска стратегия, която може да изгради у детето доброволно послушание + уважение към родителя и другите хора! Тази половина е любовта. Комбинацията любов (топлота, грижа, интерес) и авторитет (правила, изисквания, отговорност) ще създаде отговорни личности, които обичат и уважават себе си, но и другите.
Йорданка Дейчева, психолог, Клуб Психология и здраве – Плевен, Психология ЗА ВСЕКИ ДЕН
