АВТОРИТЕТЪТ В СЕМЕЙСТВОТО

Когато казваме, че институциите не работят, обикновено нямаме предвид, че сградата не функционира, но че хората не си вършат добре работата. А откъде идват хората, които работят в институциите? Разбира се, от семействата.

„Обществото е съставено от семейства и главите на семействата са отговорни за състоянието на обществото” (Уайт, Е. „Семейството и проблемите на интимния живот”).

Ако обществото ни не е добро, не трябва да виним световната конспирация, но да се замислим за състоянието на семейството. А то не е блестящо в наше време.

Всеизвестна истина е, че отношението на детето към обществото е отражение на отношението му към авторитета на родителите. Ако днес много хора не зачитат авторитета на закона и институциите, то явно има и криза на авторитета в семейството.

Ако родителят разрешава всичко на детето си (Разрешителна стратегия на възпитание) и не може да наложи авторитета си пред него, какво ще е отношението на това дете към авторитетите в обществото?

Пример: Една сутрин заварих следната гледка в училище, докато водех сина си към класната стая:

Едно момиче с дядо си – тя му крещи, той се свил с ръце в джобовете.

– Дай ми парите! – вика тя пред всички – родители, които водят децата си, учители, пазача.

Дядо ѝ мънка нещо под носа си. Тя продължава да настоява, да тропа с крак, да се тръшка.

Разбрах, че иска пари за боулинга, на който щяха ходят след един месец. Опитвам се да говоря с нея и да я успокоя.

– Това е чак след един месец, има време. Дядо ти може да няма пари сега.

– А, няма ли? Той взема 700 лв. пенсия, как да няма! Дай парите!

Е, тези думи накараха и мен да млъкна. Едно дете на 9 години да държи сметка на дядо си какво ще прави със собствените си пари!

За съжаление, краят не беше по-добър. Дядото извади парите и ѝ ги даде.

Можете ли да предположите какво беше отношението на това момиче към авторитета на учителката? Буквално всеки час госпожата имаше проблеми с нея: става в час, вдига шум, създава хаос, проваля учебния процес – момиче на 9 години! Накрая след много разправии и разговори с дядото я преместиха в друго училище.

Можем ли да очакваме това дете да стане отговорен държавен служител, съвестен работник, надежден политик? В по-голяма или по-малка степен това е резултатът от преобладаващата днес Разрешителна стратегия за възпитание на децата: разглезени личности, които нямат уважение към никакъв авторитет: учител, работодател, закони.

Мъдрецът Соломон е казал: „Горко ти, земьо, когато царят ти е дете“ (Еклесиаст 10:16).

Семейството представлява едно мини общество, което подготвя бъдещите граждани – в голяма степен личността на детето и състоянието на обществото зависят от него. И дали детето ще се съобразява с авторитетите в обществото зависи до голяма степен от образеца, който е видяло в семейството си: Какви са отношенията между майката и бащата? Уважава ли всеки един авторитета на другия? Как разрешават конфликтите помежду си?

 Библейският модел на авторитета в семейството

1. Мъжът: ОБЕДИНИТЕЛ на дома

Мъжът е наречен „глава“ на семейството (Ефесяни 5:23). Означава ли това, както им се иска на много мъже, че те само нареждат, а всички останали изпълняват безпрекословно техните заповеди?

Ето как трябва съпругът да упражнява своя авторитет: „Мъже, обичайте жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея“ (Ефесяни 5:25,28). Призив за себеотрицателна любов към съпругите си! Мъжът трябва да управлява дома си с готовността да прави жертви за благото на съпругата и децата си.

„Названието на бащата ОБЕДИНИТЕЛ е най-вярната дефиниция на понятието съпруг (…) чрез своето мъжествено поведение представя нагледно вечните добродетели: енергичност, почтеност, честност, търпение, смелост, трудолюбие и практична полезност“ (Уайт, Е. Дом и семейство. София: Нов живот, 1998, с. 196,197).

„Който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга“ (Матей 20:25-27).

Защо е необходимо да има глава на семейството? Не може ли и двамата съпрузи да бъдат „глава“? Според библейския възглед след Грехопадението съвършената хармония между двамата се нарушава от нахлуването на егоизма и се налага промяна в семейните роли. Елън Уайт, най-превежданата жена-автор в световен мащаб, обяснява: „Ако бяха Му останали послушни [на Бога]– в хармония с Неговия велик закон на Любовта – те винаги биха били в хармония един с друг; но грехът внесе несъгласие и сега тяхното единство можеше да се поддържа и хармонията да се възстанови само чрез подчинеността на единия към другия (…) Но злоупотребата на мъжа с даденото му господство твърде често правеше съдбата на жената много горчива и превръщаше живота ѝ в бреме“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. 1996, с. 27).

Отново виждаме, че има правилна употреба на авторитета – да се постига съгласие и хармония в семейството – мъжът като „глава“ трябва да прави всичко възможно за единството на семейството си – да бъде ОБЕДИНИТЕЛ; и злоупотреба с авторитета: тя води до пагубни резултати – разрушава щастието. Следователно целта на ролите в семейството след Грехопадението е да се възстановява хармонията и да се постига единството, което преди това се е постигало съвсем лесно.

Пример: Имам едни познати, които живееха заедно със свекъра и свекървата си. Апартаментът беше голям и имаше отдели стаи за всички. Но явно на съпругата ѝ се искаше да бъдат самостоятелни и да си купят свой. И сега пред тях възниква потенциално конфликтна ситуация: жената иска да купят апартамент, трябва да се тегли заем, който ще изплащат десетки години напред, дали ще бъдат винаги и двамата на работа, за да могат да плащат вноските, да издържат децата и себе си, а за възрастните им родители може да се наложи лечение и т.н.

Какво ще стане, ако и двамата са „глава“ на семейството, а са на съвсем противоположни позиции и никой не иска да отстъпи? Вариантите са два: или ще надделее този, който вика по-силно, или единият ще се изнесе в нов апартамент, обаче сам. Дори и да се запази това семейство, най-вероятно ще има скандали и разправии месеци наред, взаимни обвинения, обиди…

Моите приятели не си купиха нов апартамент, защото съпругът не можа да се реши на такъв риск, но това не създаде проблеми. Защото и двамата се уважават и се обичат истински. Всеки зачита авторитета и мнението на другия и не се опитва да го тиранизира. Впоследствие се оказа, че в дългосрочен план съпругът е взел правилното решение.

Съпругът може да каже: „Аз съм глава на семейството и аз вземам окончателните решения. Не искам да купувам апартамент и край. Повече не желая да обсъждаме тази тема“.

Или пък може да каже: „Скъпа, за мен това е голям риск. Утре ако остана без работа, и няма да можем да плащаме вноските. Виждаш колко несигурно е всичко в наши дни. Зная колко ти се иска, но те моля да ме разбереш. Децата са големи, скоро ще станат студенти; родителите ни са възрастни, всичко може да се случи. Хайде да поизчакаме“.

За кого от двамата можем да кажем, че е ОБЕДИНИТЕЛ на дома?

Защото както казва същата авторка Елън Уайт: „Мъжеството не се състои в това съпругът да изисква от жена си (…) да изпълнява плановете му така, сякаш те са безпогрешни“ (пак там, с. 200).

2. Жената: ЦАРИЦА на дома

„Жени, покорявайте се на своите мъже като длъжност към Господа,  защото мъжът е глава на жената“ (Ефесяни 5:22,23).

Този стих много ме дразнеше, докато не разбрах какво всъщност означава това. В семейството, за да се преодолее егоизмът, всеки е призован да прави най-доброто за другия. Според много проучвания най-голямата нужда на мъжете в брака е да бъдат ценени и уважавани (https://www.edna.bg/svobodno-vreme/kakvo-pritezhava-zhenata-za-koiato-myzhete-sa-gotovi-na-vsichko-4634964). Апостол Павел призовава жените да правят точно това: да уважават и почитат своите съпрузи, т.е. да правят най-доброто за тях.

А знаете ли каква е най-голямата нужда на жените в брака: да се чувстват обичани и разбирани (https://www.edna.bg/svobodno-vreme/kakvo-pritezhava-zhenata-za-koiato-myzhete-sa-gotovi-na-vsichko-4634964). И, разбира се, апостол Павел призовава мъжете да правят точно това: да обичат жените си силно и да са готови дори да се жертват за тях, т.е. да правят най-доброто за тях.

Елън Уайт казва, че майката е „царицата на дома“ (Дом и семейство. София: Нов живот, 1998, с. 217). Нейната роля е също толкова важна, колкото и на бащата: „Съпругата и майката не бива да жертва силите си и не трябва да допуска способностите ѝ да се погубват, като се осланя изцяло на своя съпруг. Нейната индивидуалност не трябва да се загубва под влияние на неговата. Трябва да чувства, че е равна на своя съпруг – да стои до него, да бъде вярна на своя дълг, както той е на своя. Работата ѝ за възпитанието на децата е толкова възвишена и благородна, колкото всеки пост, който мъжът е призван да заема, дори и да е президент на страната“ (пак там, с. 216).

Тук отново трябва да си напомним, че всичко в живота и брака ни зависи от мирогледа ни.

Парадигма на егоизма: Аз съм в центъра на моя живот и ИСКАМ да направя всичко възможно АЗ да се чувствам добре.

Парадигма на алтруизма: Аз съм важен, но другият е също толкова важен, колкото мен. ИСКАМ да направя всичко възможно всички да се чувстваме добре.

Ако сме решили да правим най-доброто за партньора си в брака, мъжете ще обичат жените си, а жените ще уважават мъжете си.

Едно добро според мен обяснение за властта в семейството дава семейният съветник Х. Норман Райт: властта на съпруга в брака произтича не от някакво вътрешно присъщо превъзходство на мъжа над жената, но по-скоро от даденото му положение или така наречената позиционна власт.

Социалните психолози разграничават:

1. Информационна власт – информацията влияе върху мисленето и поведението на реципиента – и мъжът, и жената имат такава власт.
2. Референтна власт – примерът на източника на властта кара реципиента да желае да се идентифицира с него – и мъжът, и жената имат такава власт чрез примера, който дават на децата си, на роднините, в обществото.
3. Власт чрез наказание-награда – реципиентът вярва, че източникът може и ще накаже или награди поведението му – и мъжът, и жената имат такава власт.
4. Експертна власт – източникът знае или може да извърши нещо по-добре от реципиента – и мъжът, и жената могат да извършат нещо по-добре от другия.
5. Позиционна власт – реципиентът е задължен да приеме взаимоотношение, в което източникът има право или е задължен, поради позицията си, да предписва определено поведение.

Райт твърди, че от петте вида власт „само петият – позиционната власт – е посочена от Новия завет като принадлежаща на съпруга; а дори и този тип “власт” не е само негова, защото има области на власт, които съпругата притежава над съпруга поради нейната собствена позиция (1 Кор. 7:4: „Така също не мъжът е господар на тялото си, а жена му“). Другите четири типа власт са еднакво на разположение както на съпруга, така и на съпругата (1 Петр. 3:1-4; Пр. 31)” (Wright, 1979, с. 8).

Има една много важна дума, с която трябва да се упражнява авторитетът в семейството, и тя е добронамереност: въпросът не е дали ще стане както мъжът ми иска или както аз искам; въпросът не е кой е по-важен – той или аз!

Пример: „Всеки път, когато се караме, все едно сме на върха на една от тези планини. Много двойки мислят, че си играят на Царя на планината, когато имат разправия. „Победителят“ е този, който успява да надделее с думите си над другия толкова успешно, че да го/я бутне от канарата. Но това е изкуствена победа. Никога няма да играя тази игра с теб, не защото съм добър човек, но защото бракът е обвързал глезените с дълго и здраво въже – ако ти паднеш, падам и аз. Да, ние сме двама, но има само един брак, една връзка. И за двамата ще бъде най-добре, ако правим, говорим и мислим такива неща, които ще бъдат от полза за този трети обект между нас, който сега наричаме брак. Няма победители и губещи – или и двамата печелим, или и двамата губим“ (Клаудио и Памела Консуегра. Сезоните на семейството).

Въпросът е всеки един – съпругът и съпругата – да използват така авторитета си и способностите си, че да е добре на ВСИЧКИ, а не само на единия. Това е възможно само с онази СЕБЕОТРИЦАТЕЛНА ЛЮБОВ, която според Елън Уайт е „законът на живота за земята и небето“ (Копнежът на вековете. София: Нов живот, 2005, с.7).

Ще завърша с призива всеки един от нас да упражнява авторитета си по небесния образец:

„Вие знаете, че князете на народите господаруват над тях и големците им властват над тях. Но между вас няма да бъде така (…) който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга“ (Матей 20:25-27).

Йорданка Дейчева, психолог