АГОНИЯТА НА ХРИСТОС В МОЛИТВАТА

Исус Христос показа на ангелите – на небесното войнство – че един път за спасение е намерен на изгубения човек. Той ще страда с часове в една агония така ужасна, че те не ще могат да понесат дори гледката и ще закриват лицата си от нея. Той ще страда не само телесно, но ще бъде и в една душевна агония, много по-страшна от физическите страдания, защото товарът на греховете на света ще лежи върху Него. Когато Исус влезе в пустинята, Той беше заобиколен от славата на Своя Отец. Но славата Го напусна, като Го остави да се бори с изкушението. То Го преследваше всеки миг. Неговото човешко естество изпитваше отвращение от борбата, която Го очакваше. Четиридесет дни ТОЙ пости и се моли. Отслабнал и измършавял от глад, изтощен и погрознял от силното утеснение: “Толкова бе лицето Му погрозняло, повече от лицето на всекиго и видът Му от вида на човешките синове” Исая 53:14.