“Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа праведния. “(1 Йоан.2:1)

Божите запаси и дарове за нас са без лимит. На самият трон на благодатта седи Този, Който ни позволява да Го наричаме Татко. Поставил е до олтара Си Адвокат, облечен в нашето естество. Като наш Заместник, Христовата цел е да ни представи пред Бога като Свои синове и дъщери. Той се застъпва за всички, които Го приемат. Със собствената Си кръв е платил откупа за тях. Благодарение на заслугите Си Той им дава правото да станат членове на царското семейство, деца на Небесния Цар. И Отец изявява Своята безкрайна любов към Христос, като посреща и приема Неговите приятели като Свои приятели. Удовлетворен е от принесената жертва. Прославен от въплъщението, живота, смъртта и посредническото служене на Своя Син.

В Христовото име нашите молитви се издигат до Отец. Той се застъпва за нас и разтваря всички съкровища на Своята благодат в наша полза, за да им се радваме и да ги даряваме и на другите.

Христос е свързващото звено между Бога и човека. Той поставя заслугите на цялата Своя праведност на страната на смирения молител. Застъпва се за човека, а човекът, нуждаещ се от небесна помощ, се моли за себе си в присъствието на Бога, като използва влиянието на Този, Който е дал живота Си за света. Когато отдаваме пред Бога своята признателност за Христовите заслуги, нашите молитви са „поръсени с благоухание”. Идвайки при Отец в името на Христос, Той ни поставя близо до Бога, обгръщайки ни с човешката Си ръка. А Божествената Му ръка се държи за трона на Безкрайния. Поставя заслугите Си като сладък тамян, в кадилницата в ръцете ни, за да насърчи нашите молитви.