Човешките същества се нуждаят както от кислород и въглероден двуокис, за да се запазят живи, така и от азот (N2), за да се развият. Азотът се съдържа в живото тяло и най-вече в структурата на нуклеиновите киселини, протеините и витамините, където количеството му е 15%. Т.е. той представлява едно от основните вещества за живота. Приблизително 78% от атмосферата също се състои от азотен газ. Въпреки това обаче живите същества, които се нуждаят от този азот във въздуха, не могат да го приемат направо в този му вид. Азотът в атмосферата се спуска на земната повърхност по различни начини. Единият от тях е спускането на азота под формата на азотна киселина посредством дъждовете. Азотната киселина се превръща в нитрати от бактериите в почвата, а растенията от своя страна пък могат да поемат това хранително вещество единствено от почвата. Друг цикличен метод е директното поемане на азота от въздуха в почвата. Някои, намиращи се в почвата бактерии, заедно с тези, живеещи в корените на бобовите растения като грах и боб, изтеглят в почвата азота от въздуха. Тук ние се изправяме пред замисъл.  Между растенията, които се нуждаят от азот, за да могат да пораснат, и бактериите, които задоволяват тази тяхна нужда, се ражда едно от най-полезните съдружия на света.  На тази симбиоза дължим голяма част от зеленчуците, растенията, зърнените храни, които ядем днес, и азотния цикъл необходим за поддържане на екологичното равновесие. Бактериите, които еволюционистите определят като прости, докато осъществяват азотния цикъл, работят като химична лаборатория в процеса фотосинтеза и още от деня на своето сътворение непрестанно осъществяват сложни химични реакции.