Един ден Мартин Лутър Кинг изнасял беседа. Опитвал се да убеди присъстващите колко е важно да се развива у хората дълбоко желание за сътрудничество с цел постигането на ценни за общността цели. Често му се случвало да слуша едно и също безплодно оправдание:
– Но какво мога да направя аз?
През онази вечер той наредил да загасят осветлението на стадиона. Когато всичко потънало в мрак, попитал:
-Някой може ли да помогне за осветлението?
Всички мълчали. Той извадил запалката си и я щракнал.
-Виждате ли тази светлина? -рекъл.
Публиката закимала мълчаливо.
-Служи ли ни тя за нещо?
Отново тишина.
-Сега нека всеки от вас извади запалката си и като ви дам знак, я запалете.
Така хиляди малки светлинки осветили стадиона.