АЗ ПРОЩАВАМ НА ВРАГОВЕТЕ

В един малък град, намиращ се на 60 км. от Вашингтон е живял старец на име Мюлер. Той бил пастир на малка баптистка църква. Наблизо до църковното помещение живял коварен безбожник, които тровил живота на пастира и църквата с неукротима злоба.

Но Бог е милостив. Безбожникът бил повикан в армията и църквата се успокоила. Не минало много време и същият хулиган и там извършил някакво престъпление и бил изправен пред съда. Било разгледано делото и той бил осъден на смърт. Като научила за това църквата, застанала още по-сериозно да се моли пред Бога за него, а сам Мюлер пропит от Божията любов към врага на Евангелието Христово, вървял пеш до столицата, успял да се срещне с президента и със сълзи се молил да бъде пощаден младият човек.

Президентът го изслушал внимателно, но категорично отговорил: “Колкото и да е печално, аз не мога да помилвам вашия приятел!” “Мой приятел? – развълнуван повторил пастора и добавил: “През целия си живот не съм имал такъв злобен и коварен враг, както този младеж. И това за него може да каже всеки член от моята църква.” “Какво – възкликнал президентът – Вие на вашата възраст сте дошли пеш 60 мили с надеждата да спасите живота на вашия враг? Аз започвам да виждам в съвършено друга светлина това дело. Това е небивал потресаващ случай! Аз прощавам на вашия враг!” Затворникът трябвало в същия ден да се обеси, за това Мюлер бързал с получената амнистия към мястото на наказанието.

Осъденият на смърт вече стоял на подиума на бесилката, когато Мюлер се показал изведнъж от ъгъла. Виждайки Мюлер, безбожникът извикал: “Ето го, моят стар Мюлер! Той не съжали своите крака, да дойде тук и лично да се убеди, как Бог наказва нечестивите.” При това той глупаво и силно се разсмял. Но едва неговият смях утихнал, когато Мюлер отишъл при коменданта и му връчил амнистията на президента. Затворникът бил пуснат на свобода. Бог открил на гонителя нова страница в живота.