АЗ СЪМ ВИНОВНА ЗА ВСИЧКО!

ПЕРСОНАЛИЗАЦИЯ

При този вид „изкривено мислене“ ние се обвиняваме за неща, които не бихме могли да избегнем или за които по принцип не сме отговорни.

Пример: Преди две години пътувахме по тъмно от село към Плевен. Изведнъж на пътя се появи изневиделица кравар с няколко крави. Не можахме да спрем и блъснахме едната. Беше голям шок. Кравата стана и продължи да върви, но нашия капак беше напълно смачкан и трябваше да се сменя. 700 лева хвръкнаха за една секунда. И понякога си мисля: „Ако бяхме тръгнали малко по-рано… Ако внимавахме повече… Ако…“ В такива случаи не можем да променим нищо, обаче тези мисли ни пречат да продължим напред.

Персонализацията включва също тълкуване на коментарите, въпросите и поведението на другите като атака към вашето самоуважение. Когато възприемате неправилно дори добронамерените коментари, вие ставате обидчиви и заемате отбранителна позиция.

Пример: Ако мъжът ми ме попита: „Колко струва новата ти блуза?“, са възможни съвсем различни реакции: Или „30 лв.“, или избухване: „Какво си ме заразпитвал? Според теб само харча излишни пари, нали? Мислиш само за себе си“. Едната е спокоен, прост отговор на невинен въпрос. Другата е отбранителна, обвинителна реакция, която бързо би могла да се разрасне до спор, ако ответната страна реагира по същия отбранителен начин.

Човек може да стане толкова свръхчувствителен, че да отхвърля конструктивната критика, която всъщност е много важно да чуе.

 ПЕРСОНАЛИЗАЦИЯ В БРАКА

Персонализацията може да бъде основният проблем в брачните отношения.

Пример: Съпругът може да е имал много лош ден на работа и си идва в къщи в лошо настроение. Когато влиза с гръм и трясък, неговата свръхчувствителна съпруга, която бързо приема, че е ядосан на нея, реагира остро. Той ѝ отвръща със същото и следва семейна кавга.

Библейски пример: Аман, висш офицер на персийския цар Асуир, злонамерено се опитва да избие всички евреи в границите на царството, защото е вбесен от отказа на Мардохей да му се поклони.

 ОТ ЛОШО, ПО-ЛОШО

Ако по едно и също време се натрупат доста неблагоприятни обстоятелства, нашите мозъци имат странната способност да групират неща, които не са непременно свързани. Например синът на даден човек се спъва по време на баскетболна игра и скъсва сухожилие. Една седмица по-късно той самият пада от стълба по време на работа и си чупи крака. Два дена по-късно очевидно надеждният двигател на колата му се поврежда сериозно. „Защо на мен?“ – иска да знае този човек. Започва да се чувства като древния герой Йов, върху когото се струпва цяла лавина проблеми.

Защо е толкова важна правилната реакция към веригата от събития? Ако започне да ни се струва, че сме жертва на обстоятелствата и нищо не може да се направи, има по-малка вероятност да се справим със стреса. Ако обаче осъзнаем, че всъщност няма никаква връзка между отделните неприятности, ние няма да се чувстваме като „осъдени души“.

Разбира се, че ще е неприятно да ни се случват нещастия, но ще успеем да намерим изходен път да се справим с тях, и това всъщност ще ни помогне да подобрим живота си в дългосрочен план.

 КОГАТО ЧУВСТВОТО ЗА ВИНА Е НЕУМЕСТНО

Да изпитвате чувство за вина, когато всъщност не сте виновни, е още един показател за когнитивното изкривяване персонализация.

Пример: Жертвите на домашно насилие мислят, че те са виновни за побоя.

От друга страна, вината може да е много полезна, когато е обоснована. Съразмерната на случая вина може да породи силен стремеж към промяна за добро. Когато признавате грешката си и избягвате да прехвърляте вината на някой друг или нещо друго, можете да признаете слабите си области и да работите за подобряване на своя характер и поведение. Освен това, признаването на вината е първата стъпка към молба за прошка и емоционално и духовно изцеление. Това е важно за здравето на вашия мозък и тяло. Има значителни неблагоприятни здравословни и междуличностни последици, когато не признавате вината си и не искате прошка.

Важно е да помните, че дори ако сте сбъркали в дадена ситуация, вашите неправилни действия не ви правят лош човек. Когато допуснете опасната грешка да се приравнявате с вашите действия, това може да доведе до два нежелателни начина на мислене: вие или ще приемете грешката и ще се смятате за безполезни и неадекватни, или ще отхвърлите грешката и ще откажете да се промените. Тези две мисловни нагласи са пресилена реакция към фалшивото заключение, че действията на човека определят неговата лична стойност.

Когато осъзнаете, че вината трябва да бъде възложена върху неправилното действие, а не върху ценността на личността, можете да поемете отговорността за ролята си в „престъплението“ и да се стремите да избягвате такава грешка в бъдеще.

Християнският начин за освобождаване от вината: Лука 17:3,4: „Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му. И седем пъти на ден ако ти сгреши и седем пъти се обърне към теб и каже: Покайвам се! – прощавай му“.

Д-р Недли съветва: „Откривайте и оспорвайте неправилните автоматични мисли. Такива мисли са бързи като коленен рефлекс и директно повлияват нашите емоции. Те са повтарящи се, обичайни, незабележими и могат да бъдат много вредни“.

Д-р Недли, “Изгубеното изкуство на мисленето”, издателство “Нов живот”

Йорданка Дейчева, Клуб ПСИХОЛОГИЯ и ЗДРАВЕ – Плевен; Фейсбук: Психология ЗА ВСЕКИ ДЕН; psihologiaizdrave@abv.bg