Думите на Писанието показват с каква сериозност Христос внушаваше на хората необходимостта да не разгласяват и да вършат онова, което им е поръчал. “И Исус му каза: Гледай да не кажеш това никому, но за свидетелство на тях иди да се покажеш на свещеника и принеси дара, който Мойсей е заповядал.” Ако свещениците узнаеха за излекуването на прокажения, омразата им към Христос можеше да ги подведе да издадат нечестна присъда. Исус пожела човекът да се представи в храма, преди слухове за чудото да стигнат дотам. Така щеше да се вземе непредубедено решение и на възстановения прокажен щеше да бъде позволено да се присъедини отново към семейството и приятелите си. И други причини имаше предвид Христос, когато предупреди човека да не разгласява. Спасителят знаеше, че Неговите неприятели постоянно се стараеха да ограничат делото Му и да отдалечат хората от Него. Той знаеше, че лекуването на прокажения щеше да се разчуе надалеч. Мнозина болни от тази болест няма да използват подареното им здраве за благословение на себе си и на другите. А с привличането на прокажените към Себе Си Христос щеше да даде повод да бъде обвинен, че нарушава ограниченията на ритуалния закон. Така Неговото дело за проповядване на евангелието щеше да бъде спънато. Случката оправда Христовото предупреждение. Много хора бяха видяли излекуването на прокажения и с нетърпение очакваха да научат решението на свещениците. Когато човекът се върна при своите приятели, там цареше голяма възбуда. Въпреки предупреждението на Исус, човекът не направи повече усилия да крие факта на своето лечение. Наистина това бе невъзможно да се скрие, но и прокаженият разгласи нашироко станалото. Смяташе, че Исус постави ограниченията пред него само от скромност и не спираше да разгласява за силата на този Велик Лекар. Не разбираше, че всяко такова изявление затвърждава решението на свещениците и старейшините да унищожат Исус. Излекуваният човек почувства, че дарът на здравето е много ценен. Той се наслаждаваше на силата на мъжеството и на връщането си в семейството и в обществото и не можеше да се въздържи да не отдаде слава на Лекаря, който го бе направил отново здрав. Но неговата постъпка спъна делото на Спасителя. Той стана причина край Христос да се натрупват такива големи тълпи, че бе принуден да спре за известно време Своето дело. Всяка постъпка от Христовата служба има дълбоки намерения. Тя съдържа повече, отколкото е самият акт. Подобен е случаят с прокажения. Макар Исус да служеше на всички, които идваха при Него, Той копнееше да благослови и тези, които не идваха. Като привлече бирниците, езичниците и самаряните, желаеше да привлече свещениците и учителите, които се бяха затворили в предразсъдъци и традиции. Използва всички средства, чрез които можеше да ги спечели. Като изпрати излекувания прокажен при свещениците, Той им даде свидетелство, предназначено да обезоръжи техните предразсъдъци. Фарисеите твърдяха, че Христовото учение е против Мойсеевия закон. Но Той настави очистения прокажен да принесе жертва според закона и това бе достатъчно свидетелство за всички, които желаеха да бъдат убедени. Водачите на Ерусалим бяха изпратили шпиони, та да намерят някаква причина да предадат Христос на смърт. Той отговори като им даде доказателство за Своята любов към човечеството, за почитта Му към закона и за силата Му да освобождава от грях и смърт. Така им засвидетелства: “И въздадоха Ми зло за добро и омраза за любовта Ми” (Пс. 109:5). Този, Който на планината даде предписанието: “Обичайте неприятелите си”, сам приложи този принцип, като не върна “зло за зло или хула за хула, а напротив – благославяйте” (Матей 5:44; 1Петрово 3:9). Същите свещеници, които осъдиха прокажения, освидетелстваха неговото излекуване. Тази присъда, произнесена и регистрирана публично, бе живо свидетелство за Христос и когато излекуваният човек се върна отново в обществото на израилевите поклонници според уверенията на свещениците, че върху него няма и петънце от болестта, самият той стана живо свидетелство за своя Благодетел. Представи радостно приношението си и възвеличи името на Исус. Свещениците бяха убедени в Божествената сила на Спасителя. Беше им дадена възможност да познаят истината и да се възползват от светлината. Отхвърлеха ли я, тя щеше да ги отмине и никога да не се върне при тях. Светлината бе отхвърляна от мнозина, но не бе дадена напразно. Много сърца бяха развълнувани, но това остана за известно време неизразено. По време на живота на Спасителя мисията Му сякаш предизвика малък отклик на любов сред свещениците и учителите, но след Неговото възнесение “голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата” (Деян. 6:7).
