Делото на Христос относно излекуването на прокажения от ужасната болест е илюстрация на делото Му на очистване на душата от греха. Човекът, който бе отишъл при Него, беше “целият прокажен”. Смъртоносната болест бе обхванала тялото му от край до край. Учениците се постараха да предпазят своя Учител от допир, защото, който се докоснеше до прокажен, също ставаше нечист. Но поставяйки ръката Си върху болния, Исус не се оскверни. Неговото докосване даде животворна сила. Проказата бе изчистена. Така е и с проказата на греха – дълбоко вкоренена, смъртоносна и неподдаваща се на очистване чрез човешка сила. “Вече всяка глава е болна и всяко сърце изнемощяло; от стъпалото на ногата дори до главата няма в някое тяло здраво място. Но струпеи и посинения, и гноясали рани” (Исая 1:5,6). Но като дойде да живее в човешко естество, Исус не се оскверни. Присъствието Му беше лечителна благодат за грешника. Който падне в нозете Му и каже с вяра: “Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш!”, ще чуе отговора: “Искам, бъди очистен!” (Матей 8:2,3). При някои случаи на лекуване Исус не даваше веднага исканото благословение. Но в случая с проказата отговори на молбата незабавно. Когато се молим за земни благословения, отговорът на нашата молитва може да бъде отложен или Бог може да ни даде нещо друго, различно от това, което искаме. Не е така обаче, когато искаме освобождение от греха. Неговата воля е да ни очисти от греха, да ни направи Свои деца, способни да живеем свят живот. Христос “даде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечист свят според волята на нашия Бог и Отец” (Гал. 1:4) и “увереността, която имаме в Него е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем, че получаваме това, което сме просили от Него” ( 1Йоаново 5:14,15). “Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда” (1Йоаново 1:9). При лекуването на паралитика в Капернаум Христос предаде отново същата истина. Това чудо бе извършено, за да се открие силата Му да прощава грехове. Лекуването на паралитика илюстрира и други скъпоценни истини. То е изпълнено с надежда и кураж, а във връзката му с коварните фарисеи има също и урок на предупреждение. Подобно на прокажения този паралитик бе изгубил всяка надежда да се излекува. Неговата болест беше резултат от живот в грях и страданието му бе вгорчено от угризения на съвестта. Дълго бе призовавал фарисеите и лекарите, надявайки се да се успокои от умственото страдание и физическата болка, но те студено го провъзгласиха за нелечим и го изоставиха на Божия гняв. Фарисеите приемаха бедствието като доказателство за Божие отхвърляне и стояха настрана от болните и нуждаещите се. Но често тези, които се провъзгласяваха за святи, бяха по-виновни от осъжданите от тях страдалци. Парализираният човек беше напълно безпомощен и като не виждаше никакви изгледи за помощ отникъде, потъна в отчаяние. Тогава чу за чудните дела на Исус. Казано му бе, че други, така грешни и безпомощни като него, били излекувани. Дори прокажен бил очистен. А приятелите, които му разказаха тези неща, го окуражиха да повярва, че и той може да бъде излекуван, ако бъде занесен при Исус. Но надеждата му повехна, когато си спомни как го връхлетя болестта. Страхуваше се, че чистият Лекар не би понесъл неговото присъствие. Но парализираният човек не желаеше толкова физическо възстановяване, колкото да се освободи от бремето на греха. Ако можеше да види Исус и да получи уверение за прощение и мир с Небето, щеше да бъде доволен да живее или да умре според Божията воля. Викът на умиращия човек беше: “О, да мога да се явя пред Него!” Нямаше време за губене. Изхабената му плът вече се разлагаше. Помоли своите приятели да го занесат върху постелката му при Исус и те с радост се заеха с това. Но тълпата, събрала се вътре и около къщата, където беше Спасителят, бе толкова гъста, че бе невъзможно болният и приятелите му да достигнат до Него или дори да чуят гласа Му. Исус поучаваше в къщата на Петър. Според своя обичай учениците Му бяха насядали близо до Него и “там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим”. Те бяха дошли като шпиони да търсят обвинение против Исус. Зад тези официални лица се тълпеше смесено множество най-различни хора – нетърпеливи, изпълнени с почит, а други с любопитство, както и невярващи. Различни националности и всички степени на обществото бяха представени тук. “И сила от Господа бе с Него да изцелява.” Духът на живота се изливаше над събранието, но фарисеите и законоучителите не различиха присъствието Му. Те не почувстваха нуждата си и лекуването не се отнасяше за тях. “Гладните напълни с блага, а богатите отпрати празни” ( Лука 1:53). Отново и отново носачите на парализирания се опитваха да си проправят път през тълпата, но напразно. Болният човек се оглеждаше с неизразима мъка. Когато дълго желаната помощ беше толкова близо, как можеше той да изостави надеждата си? По негова молба приятелите му го качиха на покрива на къщата и като развалиха покрива, го пуснаха долу в нозете на Исус. Беседата бе прекъсната. Спасителят погледна натъжения израз на лицето му и видя молещите очи, спрели се върху Него. Разбра случая. Сам бе привлякъл този изкушаван и съмняващ се дух. Още докато парализираният беше у дома си, Спасителят убеди неговата съвест. Когато той се покая за греховете си и повярва в силата на Исус да го излекува, животодаващата милост на Спасителя бе благословила най-напред неговото копнеещо сърце. Исус бе наблюдавал първата искра на вяра да се разраства в доверието, че Той е единственият помощник на грешника. И видя как тя се разгаря посилно с усилието на човека да дойде в Неговото присъствие. Сега с думи, които се сториха като музика в ушите на страдалеца, Спасителят каза: “Човече, прощават ти се греховете.” Бремето на отчаянието се смъкна от душата на болния. Мирът на прощението завладя духа му и изгря на лицето му. Физическата болка си е отишла и цялото му същество е преобразено. Безпомощният парализиран е излекуван! Виновният грешник е простен! С проста вяра той прие думите на Исус като благодат за нов живот. Не зададе повече въпроси, а остана в благоговейна тишина, прекалено щастлив, за да може да каже дума. От лицето му се излъчваше светлината на Небето и народът наблюдаваше със страхопочитание сцената.