Равините чакаха с нетърпение да видят как Христос ще постъпи в този случай. Спомняха си как човекът ги бе призовавал за помощ и те му бяха отказали надежда и съчувствие. Не бяха се задоволили с това и бяха заявили, че страданието му е проклятие от Бога за греховете му. Тези неща изплуваха отново в главите им при вида на болния. Забелязаха интереса, с който всички наблюдаваха сцената, и почувстваха ужасен страх да не изгубят влиянието си върху народа. Тези високопоставени мъже не си размениха нито дума, но гледайки се един друг, прочетоха една и съща мисъл в очите си – трябваше да се направи нещо, за да се възпре народната симпатия към Исус. Той бе заявил, че греховете на парализирания са простени. Фарисеите се хванаха за тези думи като богохулни и намислиха да ги представят като грях, достоен за смърт. Решиха в сърцата си: “Той богохулства. Кой може да прощава грехове освен един Бог?” (Марко 2:7). Исус спря върху тях погледа Си, който ги изпълни със страх и ги накара да се дръпнат назад, и каза: “Защо размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да река на паралитика: Прощават ти се греховете, или да река: Стани, вдигни постелката си и ходи! Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (казва на паралитика): Тебе казвам: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си!” Тогава този, който беше донесен на носилка при Исус, стана на крака с подвижност и младежка сила. Животодаваща кръв затече във вените му. Всеки орган на тялото му внезапно се задейства. Руменината на здравето замести бледността на приближаващата смърт. “И той стана веднага, вдигна си постелката и излезе пред всичките, така щото всички се зачудиха и славеха Бога, и думаха: Никога не сме виждали такова нещо!” О, чудна Христова любов, свела се, за да излекува виновния и изпадналия в беда! Божественост, скърбяща, утешаваща и облекчаваща болестите на страдащото човечество! О, чудна сила, дадена на човешките чада! Кой може да се усъмни във вестта на спасението? Кой може да омаловажи милостите на един съчувстващ Изкупител? Само творческа сила можеше да възстанови здравето на това разлагащо се тяло. Същият глас, който даде живот на човека, като го създаде от земна пръст, бе и гласът, който даде живот на умиращия парализиран. Същата сила, която дава живот на тялото, бе обновила и сърцето. Този, Който при сътворението “изговори и стана”, който “заповяда и се изпълни” (33:9 Пс. 33:9), бе вдъхнал живот в душата, мъртва от престъпления и грехове. Лекуването на тялото бе доказателство за силата, обновила сърцето. Христос заповяда на парализирания да стане и да тръгне, “за да познаете, каза Той, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове”. Парализираният намери в Христос изцерение както за душата, така и за тялото си. Духовното излекуване бе последвано от физическо възстановяване. Този урок не бива да се пренебрегва. Днес има хиляди страдащи от физически болести, които като паралитика копнеят за вестта: “Твоите грехове са простени!” Бремето на греха с безпокойството, което поражда, и незадоволените желания са основа на техните болести. Те няма да намерят облекчение, докато не дойдат при Лекаря на душата. Мирът, който само Той може да даде, ще придаде сила на ума и здраве на тялото им. Исус дойде “да съсипе делата на дявола”. “В Него бе животът”, и каза: “Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно”. Той е “животворящ дух” (1Йоаново 3:8; Йоан 1:4, 10:10; 1Кор. 15:45). Той все още и днес има същата животворна сила, както и при излекуването на болния, когато прости на грешника. Той “прощава всичките ти беззакония”, Той “изцелява всичките ти болести” (Пс. 103:3). Излекуването на паралитика имаше такъв ефект върху народа, сякаш Небето се бе отворило и разкрило славата на по-добрия свят. Когато човекът, който бе излекуван, мина през множеството, благославяйки Бога на всяка стъпка, и носейки постелката си, сякаш беше перце, народът се отдръпна, за да му направи място, и лицата с изписано на тях почитание го гледаха, шепнейки тихо помежду си: “Странни неща видяхме днес!” Фарисеите бяха поразени и онемели от учудване. Те разбраха, че тяхната ревност не можеше да запали множеството. Чудното дело, извършено за човека, когото бяха оставили на Божия гняв, толкова бе впечатлило народа, че равините бяха забравени за известно време. Видяха, че Христос притежаваше сила, която те бяха приписвали само на Бога. Но благородното достойнство на Неговата осанка беше в забележителен контраст с тяхното високомерие. Те бяха смутени и объркани, като разпознаха, но не признаха присъствието на едно висше Същество. Колкото по-силно бе доказателството, че Исус имаше сила на земята да прощава грехове, толкова по-здраво се вкопчваха в неверието си. От дома на Петър, където бяха видели излекуването на паралитика чрез Неговото слово, отидоха да обмислят нови планове, как да смълчат Божия Син. Физическата болест, колкото и тежка и дълбоко вкоренена да е, се лекува от Христовата сила, но болестта на душата се загнездва още поздраво в тези, които затварят очите си пред истината. Проказата и парализата не са така ужасни, както високомерието и неверието. Домът на излекувания парализиран се изпълни с голяма радост, когато той се завърна при семейството си, носейки с лекота постелката, на която в тяхно присъствие малко преди това бавно беше изнесен. Скупчиха се наоколо със сълзи на очи, едва смеещи да повярват на станалото. Излекуваният стоеше пред тях в пълната сила на мъжеството. Ръцете, които бяха виждали безжизнени, се подчиняваха бързо на волята му. Плътта, която беше сбръчкана и с оловен цвят, сега беше свежа и румена. Вървеше с твърда, свободна стъпка. Радост и надежда бяха изписани във всяка черта на лицето и изражението на чистота и мир бе изместило белезите на грях и страдание. Радостна благодарност се възнесе от този дом и Бог бе прославен чрез Своя Син, възстановил надеждата на безнадеждния и силата на смазания. Този човек и неговото семейство бяха готови да дадат живота си за Исус. Вярата им не бе помрачена от никакво съмнение. Никакво неверие не засенчваше доверието им в Този, Който беше донесъл светлина в техния скръбен дом.