АКО НЕ ВИДИТЕ ЗНАМЕНИЯ И ЧУДЕСА – ЧАСТ 1

“След два дни Той излезе от там и отиде в Галилея.
Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си. И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника. Прочее, Исус пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум. Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране. Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате. Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми. Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде. И когато той вече слизаше към дома си, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив. А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави. И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом.
Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея” – Йоан 4:43-54
———————————————–
Галилеяните, които се върнаха от Пасхата, разказаха за чудните дела на Исус. Осъждането на Неговите действия от високопоставените в Ерусалим Му откри път към Галилея. Много от хората скърбяха за оскверняването на храма, поради алчността и арогантността на свещениците. Надяваха се, че Човекът, Който бе накарал управителите да избягат, може би беше дългоочакваният Освободител. Дошлите сега вести изглежда потвърждаваха най-бляскавите им очаквания. Говореше се, че пророкът се бе обявил за Месия. Но хората в Назарет не повярваха в Него. Ето защо Исус не посети Назарет на път за Кана. Спасителят заяви на учениците Си, че един пророк не е почитан в собствената си родина. Хората оценяват характера според възможностите си да го разберат. Ограничените и светски настроените съдеха за Христос по Неговото скромно рождение, по простата Му дреха и всекидневния Му тежък труд. Те не можеха да оценят чистотата на този дух, върху който нямаше и петънце от грях. Новината за връщането на Христос в Кана се разпръсна бързо из Галилея, носейки надежда на страдащите и нещастните. В Капернаум тази вест привлече вниманието на еврейски благородник, който бе царски служител. Един от синовете на офицера страдаше от болест, която изглеждаше неизлечима. Лекарите го бяха оставили да умира, но когато бащата чу за Исус, реши да потърси помощ от Него. Детето беше много зле и мислеха, че може би няма да остане живо, докато бащата се върне. Но благородникът чувстваше, че трябва да представи случая лично. Надяваше се, че бащините молби биха събудили състраданието на великия Лекар. Като стигна в Кана, той намери голямо множество, обкръжило Исус. Нетърпеливо си проправи път до Спасителя. Вярата му се разколеба, като видя само един скромно облечен човек, прашен и уморен от път. Поколеба се дали тази Личност би могла да стори това, за което бе дошъл да се моли. Въпреки смущението си заговори с Исус. Разказа Му защо бе дошъл и Го помоли да отиде в дома му. Но неговата мъка бе известна вече на Исус. Преди още офицерът да излезе от къщи, Спасителят бе видял тревогата му. Исус знаеше и това, че бащата си бе поставил условие, при което да повярва в Него. Ако молбата му не бъдеше изпълнена, той не би Го приел за Месия. Докато офицерът стоеше в мъчително очакване, Исус каза: “Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате.”