АКТ НА ВЯРА

„А вярата е даване твърда увереност в онези неща, за които се надяваме – убеждения за неща, които не се виждат.“ (Евр.11:1)

Вярата не е основата на нашето спасение, но е велико благословение – окото, което вижда, ухото, което чува, нозете, които тичат, ръката, която се хваща. Тя е средството, а не крайната цел. Ако Христос е дал живота Си за грешниците, защо аз да не приема това благословение? Хващам се за него, и така моята вяра е онова, за което се надявам, убеждение за невидимите неща.  По този начин вярвайки и почивайки си, имам мир с Бога чрез Господ Исус Христос.

Вярата, спасителната вяра е акт на душата, чрез който човек се предава под пълното ръководство и контрол на Исус Христос. Той пребъдва в Христос и Христос пребъдва в душата чрез вяра. Вярващият предава душата и тялото си на Бога, и с тази увереност може да каже: „Христос може да опази докрай онова, което Му поверих“. Всички, които сторят това, ще бъдат спасени за вечен живот. Ще бъде сигурно, че човекът е измит в Христовата кръв и е облечен с Неговата правда – скъпоценен в очите на Исус.

Помнете, че упражняването на вярата е единственото средство за запазването й. Ако стоите в едно и също положение, без да мърдате, мускулите ви ще отслабнат и крайниците ви ще изгубят способността си да се движат. Същото е вярно и по отношение на вашата религиозна опитност. Трябва да имате вяра в Божите обещания. Вярата ще се самоусъвършенства, когато я упражнявате и прилагате.

От най-голямо значение за нас е да обгръщаме душата си с атмосфера на вяра. Всеки ден решаваме собствената си вечна съдба в съответствие с това, което обгръща душата ни. Лично сме отговорни за влиянието, което оказваме, и за последиците от нашите думи и дела, макар и да не ги виждаме. Ако Бог бе спасил Содом заради десет праведника, какво би било влиянието за добро, което би могло да дойде като резултат от верността на Божите люде? Какво би се случило, ако всеки, изповядващ Христовото име, бе също така облечен и в Неговата правда?