Много хора днес си поставят въпроса: „дали сегашните текстове на Библията са автентични“? Изказват се предположения, че с течение на времето старите оригинални текстове са били видоизменени и манипулирани.

Всички велики произведения на светските творци са стигнали до нас благодарение на преписи. Първоначалните ръкописи сравнително бързо се похабявали, разпадали, изгубвали и така често потъвали в забвение, какъвто е случаят с ръкописите на Архимед. Същата съдба като тази на ръкописа на Архимед имат всички, без изключение, научни и литературни произведения от древността. По един или само краен брой екземпляри са запазени от трудовете на Херодот, Платон, Тацит, Софокъл, Еврипид, Тукидит, Виргилий и Цицерон.

Такава съдба обаче библейските текстове нямат. Разполагаме с хиляди копия, различни преписи, преводи, както и древни оригинали, които по съдържание не се различават едни от други.

През 1947 г. в пещерите близо до Мъртво море се откриват много стари, оригинални преписи на почти всички книги на Стария Завет. Това са известните Кумрански ръкописи, обхващащи почти 40 000 откъси и фрагменти. Изследванията показват, че те датират от периода между 150 г. пр. Хр. и 68 г. сл. Хр. Някои от ръкописите са непълни, други са представени с по няколко екземпляра. Книгата на Исая, чийто препис датира от около 100 г. пр. Хр., е запазена изцяло. По времето, когато римляните разрушават Кумран, в града са живеели древните есеи – едно особено юдейско общество, сведения за което намираме в трудове¬те на известни историци като Йосиф Флавий (37 -100), Филон Александрийски (20 г. пр. Хр. – 45 г. сл. Хр.) и Плиний Старши (23 г. пр.Хр. – 79 сл.Хр.).

Уникалните находки от Кумран се съхраняват в Музея на Библията в Ерусалим. Сравнителните анализи на старите и новите текстове показват изключителна еднаквост. Оказва се, че съвременните текстове са напълно идентични с древните, нещо, което не срещаме в нито един от случаите с другите големи научни и литературни ръкописи. Ученият К. Едел пише по този повод: „Резултатът от сравнените текстове е сензационен: няма никакви съществени разлики! Книгата на пророк Исая от съвременната Библия отговаря напълно по своето съдържание на намерения препис от преди 2000 години“. Всички останали (три ръкописи на Стария Завет, които не са от източника на Кумранските ръкописи, са копия от т. нар. „късен масоретски период“.

В историческата наука Новият Завет е представен с огромно количество древни ръкописи на гръцки език и преводи на сирийски, латински и коптски езици. Тези преводи често биват съчетавани с преводите на Стария Завет, най-известният от които е гръцкият превод на Петокнижието, известен като „Септуагинта“ (или превод на седемдесетте). Библията е първата преведена книга в човешката история. До днес са запазени 114 най-стари преписи на „Септуагинта“, направени в периода от I до X в. сл. Хр.

През 1930 г. са открити и най-старите оригинални преписи на Новия Завет, написани на папирус. Експертните оценки са, че папирусите датират от 2 и 3 в. сл. Хр. Най-старите пергаментни преписи на цялостния текст на Библията на гръцки език са известните Кодекс Ватиканус и Кодекс Синайтикус от IV в. сл. Хр. и Кодекс Александринус от V в. сл. Хр., както и много други ръкописи от по-късни периоди. Синайският Кодекс днес е притежание на Британския Музей в Лондон.