Възниква въпросът: Как е била съставена Библията в сегашния й вид? Това е фундаментален теологичен проблем, известен като „канон“ (т.е. принципът, по който е съставен цялостният текст на Библията, обхващащ Стария и Новия Завет). „Всичко показва, че Бог е ръководел тази работа чрез посветени мъже. Авторът на първите пет книги на Стария Завет е Мойсей, велик, боговдъхновен вожд на народа. Редица текстове в Мойсеевото петокнижие показват, че Бог е наредил на Мойсей да напише наредбите и постановленията (Изход 17:14; 37:27). А когато цялото петокнижие, наречено „книгата на закона“ е било написано, то е било поставено до ковчега на завета, съдържащ двата скрижала на закона, т.е. на свято място…Това е началото на старозаветния канон. Следващият автор Исус Навин е направил същото с едноименната книга…
Задълбоченото изследване на всички налични данни води до заключението, че колекцията от старозаветни свещени книги с каноничен характер е била окончателно оформена в V в. пр. Хр. от колектив, оглавяван от двамата велики водачи от възстановителния период след вавилонския плен, Ездра и Неемия. Тези двама мъже са притежавали забележителна интелектуална и духовна ерудиция и са били от душа посветени на Божията кауза. Юдейското предание чрез различни автори потвърждава това заключение. Произвеждането на Септуагинтата в III в. пр. Хр. е друго доказателство за съществуването на старозаветен канон по онова време. Исус Христос и апостолите определено вярваха в авторитета и боговдъхновеността на еврейската Библия, както се вижда от многочислените позовавания на текстове от Стария Завет.
По времето на вавилонския плен сред юдеите възниква едно странно учение, което се оформя в писмен вид в известната книга „Кабала“ (предание). По-късно, през I в. сл. Хр. сред юдеите възниква еврейско писмено духовно предание, което отразява възгледите на радикално настроените равини и еврейските духовни учени, които смятат, че Мойсеевото петокнижие е остаряло. Те започнали да тълкуват по нов начин събраните в него сведения, стремейки се да ги приспособят към новите условия на живот. По-късно равинът Йехуди Ханаси систематизира всички тези устни и писмени сведения и съставя сборника „Мишна“, който по-късно заедно с втората му част „Гемара“ (коментари) съставят основата на известния „Талмуд“ (учение). Характерно за Талмуда е, че той се занимава с дребни и често несъществени от духовна гледна точка неща, докато Законът е боговдъхновено Писание.