Като исторически литературен документ, Библията се състои от две основни части: Стар Завет и Нов завет. Старият Завет е написан на древноеврейски език. По времето на Исус Христос говоримият език в Израил е арамейският, който носи следите на езиковата култура на Вавилон през вавилонския плен на евреите. Новият Завет е написан първоначално на гръцки, който език е официален в Римската империя и е бил разпространен във всички онези области, в които Христовите апостоли и ученици проповядвали Неговото учение. Езикът на Новия Завет обаче не е старият класически гръцки език, познат от литературните произведения „Илиада“ и „Одисея“ на Омир, а е бил обикновеният народен гръцки диалект, известен като „койне“, което на гръцки език означава „обикновен“. Това обстоятелство улеснява значително разпространението на Новия Завет сред гръкоговорящите общности в Мала Азия, в Гърция и на Балканския полуостров, от където Христовото учение започнало да се разпространява и в останалия свят.

Някои теолози, изследователи на Библията считат, че първите сведения в нея произлизат още от най-стари праисторически времена от преди потопа, т.е. преди около 6000-7000 години. По всяка вероятност най-древните текстове са били записани върху глинени таблички, дървени плочки, парчета варовик или керамика, пергаменти, приготвени от животински кожи и папируси, приготвени от растения, виреещи в залети от вода почви. Най-старите папируси са намерени в Египет, родината на индустрията на тези предшестващи съвременната хартия средства за записване на информацията. Някои автори предполагат, че най- древните текстове, записани върху такива изделия, са попаднали в ръцете на Мойсей, който ги е написал в обобщен вид в книгата „Битие“, заедно с откровенията, които Бог му е дал на планината Синай. В периода на странстването на евреите из пустинята, около 1500 г. пр. Хр. Мойсей написва и останалите книги на Петокнижието.

През I в. сл. Хр. книгите на Стария Завет вече са подредени в три отделни раздела: Закон, Пророци и Писания. Това структуриране е продължение на класификацията на тези текстове, приета от древните евреи, които също разделяли Стария Завет на три части: „тора” или законите, което днес наричаме „Петокнижие”; „невин” или Пророците; „кетовим” или Писанията. По късно Исус Христос нарекъл третата част „Псалми” (Лука 24:44). Новият Завет е структуриран по същия начин: Четирите Евангелия са законодателни книги, „Деянията на апостолите“ е историческа, описваща дейността на Христовите ученици, и третата част е поучителна, обхващаща посланията на апостолите и пророчествата в „Откровението на Йоан“.