АНТИОКСИДАНТИТЕ В РАСТЕНИЯТА

Една от най-очевидните характеристики на растенията е техният широк спектър от ярки цветове. Ако ви привлича начинът, по който изглежда храната, трудно ще устоите на чиния с плодове и зеленчуци. Червените, зелените, жълтите, лилавите и оранжевите плодове са съблазнителни и много здравословни. Често се споменава за връзката между красивото оцветяване на плодовете и изключителната им полезност за здравето. Излиза, че връзката между цвят и здраве има красива и научно стабилна история. Цветовете на плодовете и зеленчуците се извличат от различни химични вещества, наречени антиоксиданти. Тези вещества се намират почти изключително в растенията. В храните от животински произход има съвсем малко антиоксиданти, в онази степен, в която животните са ги консумирали и складирали в собствените си тъкани. Живите растения илюстрират красотата на природата, както с цвета си, така и с химията си. Те вземат енергия от слънцето и чрез процеса на фотосинтеза я трансформират в живот. При този процес слънчевата енергия се превръща пър­во в прости захари, а след това – в по-сложни въглехидрати, мазнини и протеини. Този сложен процес се осъществява вътре в самото растение чрез някои високоенергийни дейности, при които става обмен на електрони между молекулите. Електроните са средството за енергиен пренос. Мястото, където протича фотосинтезата, е нещо като ядрен реактор. Електроните, които „жужат” из растението и превръщат слънчевата енергия в химична, трябва да се управляват много внимателно. Ако се измъкнат от точното си място в процеса, те могат да образуват свободни радикали, които да причинят хаос в растението. Това би било като изпускане на радиоактивни материали (свободни радикали) от един ядрен реактор, което може да бъде много опасно за околната му среда. Как се справя растението с тези сложни реакции и как се предпазва от странстващите електрони и свободните радикали? То има щит срещу потенциално опасните реакции, който попива тези силно реактивни субстанции. Това е преграда от антиоксиданти, залавяща и отстраняваща електроните, които биха могли да се отклонят от пътя си. Антиоксидантите обикновено са цветни, тъй като те се оцветяват чрез същите биохимични реакции, които попиват излишъка от електрони. Някои от тези антиоксиданти, които са стотици, се наричат каротеноиди. Те са различни по цвят, от жълтия цвят на бета-каротините (тиква) до червения на ликопена (домати) и оранжевия на странно звучащите криптоксантини (портокали). Други антиоксиданти са безцветни като например аскорбиновата киселина (витамин С) и вита[1]мин Е, действащи в други части на растението, които трябва да бъдат предпазени от увреждащото действие на своенравни електрони.

,,Китайското проучване“  д-р Кембъл