АРЕСТУВАН
Бам! Бам! Бам! Удряше се по входната врата. Едва разпознах гласа си, когато попитах: “Кой е?”
“Полиция! Отвори вратата!”
“А ако не я отворя?”
“Тогава ще я разбием!”
Едва бях отворил, когато един полицай с полицейско куче, опъващо се на каишката, нахълта в къщата. Последваха го още четирима въоръжени.
“Вие ли сте Андрю Ларсън?”
“Да.”
“Имаме информация, че притежавате наркотици и възнамеряваме да ги намерим.” Гласът беше студен, безчувствен.
Единият от тях ми прочете правата и ми заповяда да седна на пода, докато претърсват. Аз все още си мислих, че това не се случва с мен.
Полицаите претършуваха всички чекмеджета и извадиха дрехите ми от гардероба. Кучето подуши всеки милиметър от стаята ми.
“Добре”, казах накрая, “ще ви покажа къде е.” Заведох ги до спортния ми сак, където беше тревата.
“Обличай се”, заповяда единия полицай. “Ще те задържим.”
Изведоха ме с белезници. Видях няколко полицейски коли на улицата. “Какво ли ще си помислят съседите?”, се чудех аз.
В участъка ме очакваше още унижение – вземане на отпечатъци и снимки. Като че ли бях криминален престъпник.
Шефът там ми прочете обвиненията срещу мен. След няколко часа ме отведоха в къщи – до процеса ми.
Сега идваше най-лошото. Трябваше да кажа на родителите си.
“Мамо”, измънках аз, когато се прибрах в къщи, “В опасност съм. Бях арестуван.”
Майка ми погледна слисано. Нито тя, нито баща ми знаеха нещо за моите незаконни дейности.
Татко си беше легнал вече, но двамата с майка ми говорехме до късно през нощта. Най-накрая тя каза: “Очевидно няма да постигнем нищо тази вечер. Може би ще измислим нещо утре сутринта.”
На следващия ден трябваше да се изправя лице в лице с баща ми. За моя изненада, той го понесе спокойно, и изглеждаше готов да ми помогне, вместо да ме скалпира жив.
Но успокоението ми продължи до момента, когато видях сутрешния вестник: “Андрю Ларсън бе арестуван в дома си. Обвинен е за притежание на марихуана и др. видове наркотици, според доклада на кап. Питър Колинс – шеф на градската полиция.”
Историята беше отпечатана и във вечерното издание. Изгарях от срам и гняв. Сега цял свят знаеше. Не само съседите, но и моите лели, чичовци и баба ми, която живееше в същия град.
Как се оказах в тази каша? Никога не съм мислил, че ще ме арестуват.
Отраснах в църквата. Но за разлика от сестра ми и брат ми, които бяха отличници, аз имах проблеми в училище. Като, че ли не успях да се адаптирам. Дори в младежката група на църквата не се чувствах приет. И така, малко по малко, попаднах в лоша компания.
За известно време работих из разни пицарии, но после останах без работа. Винаги бях закъсал, и исках пари от родителите си.
Един ден, едно момче, което познавах от училище и го смятах за приятел, ми предложи: “Ей, толкова е просто, човече. Трябват ли ти пари? Тогава продай малко трева.”
В началото не изглеждаше на голяма сделка. Имам впредвид, че не продавах оръжие или нещо такова. Никой нямаше да бъде наранен, си мислех аз.
Но след това открих, че съм сгрешил.
Почти след години, след арестуването ми, се явих в съда. Да минаваш през магнетометър и да седиш търпеливо часове наред, докато дойде делото ти – това беше преживяване, което няма лесно да забравя. И докато се надявах, че ще ми се падне разбран съдия, чух, че са ми определили един, познат под името “съдията – палач”.
Въпреки този факт, когато дойде моментът за присъдата, молитвите на много хора, които се интересуваха от мен, получиха отговор. Вместо да отида в затвора за пет години, ми дадоха три години пробен период и служба в обществото.
Чрез Божията благодат и помощта на семейството ми, аз успях да променя живота си. Посещавам събранията на Анонимните наркомани, където намерих укоражение и приемане. Миналата есен се записах в колеж.
Искам да помагам на тези, които си мислят “Това не може да се случи на мен.” Може да ти се случи – ако не избереш приятелите си внимателно и ако не си в пълна връзка с Исус.
