Един мъж решил да заведе баща си в изискан ресторант, за да го нахрани с вкусна вечеря. Бащата обаче бил много възрастен и немощен, едва ходел, едва си служел с приборите и докато се хранил, хапки падали от устата му върху ризата и панталоните му. Хората в заведението започнали да се обръщат и да се възмущават от гледката, синът обаче не им обръщал внимание и запазвал пълно самообладание.

Когато приключили с храненето, синът внимателно завел татко си в тоалетната, почистил дрехите му, измил го, внимателно сресал посребрелите му коси и му помогнал да си сложи очилата. Когато се върнали обратно на масата си, навсякъде се чувало шептене за това как може да се причинява такава гледка на присъстващите и да им разваля апетита. Синът не обърнал внимание и повикал сервитьора, за да плати сметката. Когато той и баща му понечили да си тръгват, един от посетителите се втурнал към тях и извикал, че са забравили нещо.

Синът проверил джобовете си и учудено казал, че нищо не са забравили и че всичките им вещи и пари са в тях. Тогава човекът казал, че това, което са оставили, е съвсем различно: а именно безценен урок за всеки син и дъщеря в ресторанта, както и надежда за всеки родител.

Този път хората в салона замълчали засрамено и всички се замислили, за това как е възможно наистина да осъждат просто един баща и един син, които са решили да си подарят една хубава вечер.

Тази история е поука за всички нас. Защото всички ние сме нечии синове и дъщери. И дай Боже, ние също имаме или ще имаме свои такива. И трябва да запомним, че грижата за родителите е изключително важна както за тях самите, така и за нас. Защото това е отплатата, която им дължим за всички години неспирна грижа от тяхна страна. Те заслужават нашите обич и уважение!