БЕЗПЛОДНОТО ЛОЗЕ

Когато чуем думата притча, ние си представяме Библейските разкази, които Исус използвал по време на Своето служене на земята, или тези на Соломон, от едноименната му книга. Но ако внимателно четем Библията, ще намерим още много притчи. Една от тях е разказана лично от Бога чрез пророк Исая. Можем да я озаглавим: „Притчата за безплодното лозе”.

„Сега ще пея на любезния си, песен на обичния си за лозето Му. Любезният ми имаше лозе на много плодородно бърдо.” (Исая 5:1). Един човек имал лозе на много плодородно място. Според следващите стихове, той го окопал, насадил най-добрите лози, построил ограда около имота, изкопал ров около него. Направил всичко, което можел, за да може да има добра реколта. Очакванията му били да има хубаво, сладко грозде (Исая 5:1,2). Но какъв бил резултата? „Но то роди диво” (Исая 5:2). И тогава Бог задава въпрос на народа: „И сега, ерусалимски жители и Юдови мъже, съдете, моля, между Мене и лозето Ми. Какво повече бе възможно да се направи за лозето Ми, което не му направих? Защо, тогава, докато очаквах да роди сладко грозде, то роди диво?” (Исая 5:3,4).

Какво символизира лозето в тази притча? За кого или за какво говори Бог тук? Сам Той дава отговора: „…лозето на Господа на Силите е Израилевият дом…” (Исая 5:7). Бог искал да има един народ, който да бъде светлина за околните народи. Той се грижил за него още от дълбока древност. „Вие видяхте какво направих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и доведох ви при Себе Си.” (Изход 19:4). Извел ги беше от Египет, където били роби. Отворил пред тях път, там където нямало път, като разделил червено море и те минали по сухо. После издавил египетската армия, след като израилтяните преминали. Но те тръгали по други пътища. Все ходели след други Богове, кланяли се на идоли. И какво правил Бог през цялото това време? Дали ги изоставил? Ето какво казва Той: „От деня, когато излязоха бащите ви от Египетската земя, до днес изпращах всичките Си слуги пророците при вас, като ставах рано всеки ден и ги пращах; те, обаче, не Ме послушаха, нито преклониха ухото си, но закоравиха врата си; постъпиха по-зле от бащите си.” (Елемия 7:25,26). Бог не спрял да се грижи за тях. Изпращал Своите посланници до народа, насталявал ги, прощавал им, търпял ги. Но въпреки всичи усили, те отказали да послушат гласа Му. В това послание, чрез пророк Исая, Бог казва, че ще оттегли защитата си от народа на Израил. И въпреки всичко, това отново щяло да бъде за тяхно добро. Той щял да допусне Израилтяните да отидат в плен във Вавилон. Това щяло да послужи за тяхно добро и възпитание. Понеже все искали да служат на идоли, Бог щял да направи така, че те да бъдат пленници в една езическа страна. И когато видят отношението на тези безбожници, на хората, които не поснават истинския Бог, страданието ще ги накара да дойдат на себе си. След един определен срок, Бог им обещал, че ще ги върне отново в обещаната земя.

Той направил всичко възможно, за да не се стигне до тази мярка. Предупреждавал ги, водил ги в правия път, изпращал вестители до тях, но те не искали да слушат. В крайна сметка, Бог ги оставил на последиците от тяхното решение.

Приятелю, Бог проявява голяма загриженост и любов и към теб. Той иска да бъдеш Негов представител в този свят и да пръскаш светлината на истината навсякъде, където отиваш. Но като всеки човек, ти и аз понякога се бунтуваме срещу Божия план за нашия живот и искаме да ходим по свой собствен път. Бог прави всичко възможно, за да ни върне в пътя на вярата. Праща посланници до нас, говори ни чрез Своето слово, чрез провидението, чрез Светия Дух и съвестта. Опитва се да ни върне обратно на пътя, по който да ходим. За нас ще бъде голямо благословени, ако обърнем внимание на тези призиви и напътствия. Защото ако се бунтуваме, Бог няма да има друг избор, освен да ни остави на последиците от нашия избор. А това ще бъде пагубно за нас. Затова нека се оставим в Неговите ръце и да дадем плод, сладък и вкусен, какъвто Той очаква от нас. От това ще произлезе само добро за нас.