Малко момче се сбило с брат си и след тази случка се чувствало огорчено. Когато брат му поискал да се сдобрят, то отказало да приеме. Всъщност не проговорило на брат си цял ден.

Дошло време за лягане и майката казала на момчето: „Не смяташ ли, че трябва да простиш на брат си преди да заспиш? Не забравяй, че в Библията се казва: „Слънцето да не залезе в разгневяването ви” (Ефесяни 4:26). Момчето изглеждало объркано. Помислило няколко минути и тогава извикало: „Но как да задържа слънцето да не залезе?”

Това дете ми напомня за някои християни. Те се гневят на определени хора и то упорито. Когато ги изобличат за непростителното им отношение и ги подтикнат да оправят нещата, те отклоняват въпроса и отказват да вземат под внимание ясните напътствия от Писанието. Вярно е, че не можем да променим сърцето на другия човек, но сме отговорни за собственото си отношение. В Библията се казва: „Бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг както и Бог в Христос е простил на вас” (Ефесяни 4:32).

Не, ние не можем да спрем слънцето да не залезе. Но можем да направим така, че да не залезе в разгневяването ни. И това означава, че трябва да простим.

Гняв, зложелателство, завист и злоба действат подобно на страшна отрова. Преди да е минал деня, да решим да простим на брата си с цяло сърце.

„Слънцето да не залезе в разгневяването ви.“ Ефесяни 4:26

ЗА ВСЯКА МИНУТА ГНЯВ ГУБИМ 60 СЕКУНДИ ЩАСТИЕ.