На пролет лозата си казва: ‘Колко се радвам, че преживях зимата! Вече няма да имам проблеми! Ще дойде лятото и градината ще е толкова красива.’

Но идва градинарят и подрязва лозата тук и там с лозарската си ножица. Вейките започват да падат и лозата се провиква: ‘Убиецо! За какво ме режеш?’

-О-отвръща градинарят-нямам намерение да те убивам. Но ако не направя това преди да свърши сезона, ти ще станеш за присмех на другите лози.

Минават месеци и един ден градинарят идва под асмите, от които висят огромни гроздове и лозата казва:

-Благодаря ти, господине, ти не би могъл да направиш нищо по-любезно от това да ме подрежеш с ножицата…

Без подрязване няма грозде, без мелница няма брашно, без битка няма победа, без кръст няма корона -Т. Деуит Талмейдж.