БЕЛИТЕ КОСИ – ВЕНЕЦ НА СЛАВА
След като не се виждали дълго време, близък приятел на един верен Божи служител, му казал преди службата:
- Приятелю, ти много бързо си побелял!
На това проповедникът отговорил само с усмивка, но по- късно, по време на службата, той казал от амвона:
- Има едно малко бяло цветенце, което се появява в най-ранна пролет, преди още да се е стопил снега. То пониква и ни кара да се радваме. В него виждаме предвестник на идващите топли пролетни дни и на лятото. Един мой приятел каза, че съм побелял. Той е прав, но това не ме безпокои, а само ми напомня, че и моята зима скоро ще свърши. И тогава ще се разделя със студените противни ветрове и с мразовитите дни. Да, моето лято, вечното лято с незалязващото слънце па правдата, наближава. Още малко студ и пред мен ще се открие небесната слава.
„Белите коси са венец на слава, когато се намират по пътя на правдата“. (Притчи 16: 31)
