Библията била печатана само на древните езици, които били малко разбирани от обикновения народ. Без Словото Божие в ръцете на хората, посятото между тях семе е бивало унищожавано. “О”, казваха защитниците на Евангелието, “само да биха имали хората Словото Божие на собствения си език, тогава това не би станало! Да, по друг начин обаче не е възможно да се затвърдят верующите в истината.”

“И защо да не го притежават те на своя собствен език?”- си мислеха те. По онова време Мойсей пише на езика на народа; пророците говорят на познат за съвременниците си език, за да бъдат разбрани от тия, към които се отправят вестите, а Новият Завет бил писан на тогавашния говорим език в римския свят. Превеждането на Библията от Джон Уиклиф на английски през 1380 г. е едно от важните събития в началото на реформацията. То подготвя пътя за съживяване на християнството и за следващото разпространение на Словото Божие по целия свят.

Историкът Неандер казва, че за извършване на подобен превод в такова време е необходим смел дух, който не би се спрял пред никоя опасност. Уиклиф е бил нападан от различни страни поради своето дело, понеже, както се е твърдяло, той е “прокарал между народа една книга, която е била определена изключително за свещениците”. При общите обвинения се казвало, “че Евангелието по този начин ставало по-достъпно за мирянството и жените, отколкото по-рано за ученото духовенство, и по този начин евангелските перли са бивали хвърлени и стъпкани от свинете”. В предисловието на своя превод Уиклиф увещаваше всички човеци да четат Св. Писание.

Едно възвишено и радостно чувство е изпълвало сърцето на великия реформатор д-р Мартин Лутер, когато той, като дванадесет годишен младеж, при разглеждането на томовете в университетската библиотека на Ерфурт, за първи път през живота си е имал в ръцете си един пълен екземпляр на Библията. “О, Боже”, шепнел той, “да бих могъл да притежавам само един екземпляр от тази книга, не бих се молел за никое друго богатство”. Малко по-късно той намерил в един манастир една Библия, окована във вериги. До нея той имал свободен и постянен достъп. Но всички тези Библии, тук, както и в други страни с изключение на Англия, са били написани на стари езици и e можелo да се четат само от образованите хора. “Защо” – мислел си Лутер, “живото слово да бъде ограничено само до мъртви езици?” Затова, както Уиклиф, и той решава да даде на своите сънародници Библията на техния собствен език. Това и направил. Преводът  на Новия Завет бил завършен през 1522 г., а цялата Библия – през 1534 г.

През ІХ век братята Кирил и Методий, подбудени от желанието да проповядват Божието Слово на разбираем език, превели Библията от гръцки на старобългарски /църковно-славянски/ език. Този превод е известен под името Славянски превод на Св. Писание.