От всички книги, които съществуват в този свят, най-необходимата за разбирането на историята е Бrблията. Тя допълва историята и е нейния най- добър тълкувател. Историята би била една загадка без Библията. Тя обяснява истинския невидим произход на много събития. За разлика от историята Библията започва разказа си от самото начало – от сътворението. Историята представя догадки, хипотези и предположения, а Библията обективната същност на събитията, представени от Твореца. Зад историята стоят ограничените човешки изследвания, зад Библията стои Създателя на света. Историята представя и интерпретира минали събития, а Библията и събития на бъдещето с векове напред.

В книгата Исая 46:9,10 намираме: „Помнете предишните дела от древността; защото Аз съм Бог – и няма друг; Аз съм Бог – и няма подобен на Мене, Който от началото изявявам края и от древните времена – нестаналите още неща, и казвам: намерението Ми ще се изпълни…” Историята, поради субективността на своите летописци, премълчава за някои събития. Например свръхестественото преминаване на Червено море от израелтаните /Изход 14:22/, тържественото даване на Божия закон на планината Синай /Изход 19:18/, чудното избавление на Израил по времето на цар Езекия /4 Царе 19:35/. Историята е наука за миналото, Библията е книга за миналото, настоящето и бъдещето. Историята описва събитията след като са станали, Библията преди да се случат. Историята е помощник на Библията защото потвърждава изложеното за случили се вече събития. Така историята издига авторитета на Библията.