БЛАГИ И ЛЮБЕЗНИ ДУМИ

„Господ Йеова ми даде език на учените, за да зная как да помогна с дума на уморения; всяка заран Той събужда, събужда ухото ми, за да слушам като учащите се.“ (Исая 50:4)

Всеки християнин трябва да бъде това, което Христос е бил в живота Си на тази земя. Той е нашият пример, не само с неопетнената Си чистота, но и със Своето търпение, благост и обаятелен нрав. Той е твърд като скала, що се отнася до истината и дълга, но и неизменно благ, и любезен. Животът Му е съвършена илюстрация на истинска благост. Неговото присъствие внася по-чиста атмосфера в дома, и животът Му е като квас, докато работи сред хората в обществото. Кротък и непокварен, Той върви сред лекомислените, грубите, нелюбезните, сред неправедните митари и самаряните, войниците, езичниците, невежите селяни и смесените тълпи.

Христос често изговаря думи на състрадание, когато вижда измъчени хора и предлага да понесе товарите им. Споделя теготите им и им напомня уроците, които е научил от природата – за любовта, за добротата и благостта на Бога. Стреми се да вдъхновява с надежда и най-грубите и най-безнадеждните, като им изявява увереността Си, че могат да бъдат неопетнени и кротки, и да се сдобият с характер, който ще ги представи като деца на Бога. Сяда като почетен гост на трапезата на бирниците, като със състраданието и благостта Си показва, че цени достойнството на човека. Така хората копнеят да станат достойни за Неговото доверие. Думите Му се изливат с благословена и животворна сила върху техните жадни души. Пробуждат се нови пориви и възможност за нов живот, който е на разположение за отхвърлените от обществото.

Религията на Христос омекотява онова, което е твърдо и грубо в характера, и изглажда остротата на маниерите. Прави думите нежни и поведението –привлекателно. Нека се учим от Христос как да съчетаваме висше чувство за чистота и почтеност със слънчево излъчване. Добрият и любезен християнин е най-мощното свидетелство в полза на Евангелието.