„БЛАГОДАРНОСТ”

Това се случило в далечни времена. Храбър военачалник разбил неприятелската обсада и избавил града. В продължение на няколко дни признателните жители се съветвали как да го възнаградят, но не могли да се сетят за нищо, което да е достой­на награда за заслугата му. Тогава някой предложил:

• Да го обявим за светец!
• Не може! – възразил друг. – За да бъде светец, трябва да е умрял. Досега няма случай жив човек да е бил обявяван за светец.
• Тогава да го убием!

Не можем да кажем доколко е достоверен този разказ, но той разкрива една заблуда и една истина.

Заблудата е, че святият човек бива обявен за светец след смъртта си от някаква духовна институция. Бог обявява за святи всички, които са осветени чрез кръвта на Агнеца, Господ Исус Христос. И затова в посланията си към вярващите ап. Павел ги нарича светии, които са призовани към практична святост.

(I Коринтяни 1:2)