Някога философията се е разглеждала като „слугиня“ на богословието. Днес обаче ние разбираме ролята на философията като спомагаща разбирането ни на богословските концепции, отнасящи се до общото откровение (т. е. нещата от Божието Творение), докато приносът й в разбирането на специалното откровение (т. е. Словото на Бога в Библията) е незначителен. Философията изобщо може да подкрепя истинността на християнската религия, без обаче да има претенцията, че може да доказва нейните фундаментални идеи и учения. В този смисъл ние трябва да уточним, че никаква философия не може да бъде използвана като изходна позиция на богословието. Божието Откровение в Библията е неговият истинен източник на съдържание и вдъхновител за анализи. Увлеченията по приспособяването на богословското съдържание към дадена философия неизбежно водят до изопачаване на автентичното християнство.

Въпреки всичко, въпросът дали богословието наистина е „наука“ в обичайния смисъл на думата остава открит. Например св. Августин е предпочитал Думата „мъдрост“ (лат. sapientia). когато е определял характера на богословието. Според него науките Датират временните неща, които се характеризирате неустойчивост и търпят промени Мъдростта обаче обхваща вечните, непроменящи се истини, като например идеята за Бога. Ние споделяме напълно гледната точка, че богословието може да бъде обективна наука. Това означава, че в него могат да се формулират обективни критерии за истина, морал и достоверност на разсъжденията.