БОГ ВИЖДА НАШИЯ ПОТЕНЦИАЛ
Бог като възпитател ни приема такива, каквито сме, но ни вижда такива, каквито можем да станем
“Във всяко човешко същество Исус съзираше безкрайни възможности. Той възприемаше хората такива, каквито можеха да бъдат, преобразени от Неговата благодат… Той приема хората такива, каквито са с всичките им грешки и слабости и ги обучава за Своята служба, ако желаят да бъдат дисциплинирани и обучавани” (Уайт, Е. Възпитание. С. 71, 82).
Да приемеш някого такъв, какъвто е, означава да можеш да го обичаш такъв, какъвто е. Бог обича всички хора, независимо от техните слабости, убеждения, раса, цвят, пол, обществено положение. Но не спира дотук. Той ни вижда такива, каквито можем да бъдем, ако се оставим да ни преобрази. Бог Го е грижа за нас. На Него не Му е все едно дали ще станем добри или лоши. Той знае какъв огромен би бил потенциала на всеки от нас, ако сме под влиянието на Светия Дух. Затова непрестанно следи живота на всеки човек и търси начин така да се намеси, че да го приближи към Себе Си.
За мен особено затрогващо звучат думите в Еремия 7:13: “И сега, понеже извършихте всички тези дела, казва Господ, и Аз ви говорих, като ставах рано и говорих, а вие на послушахте, и ви виках, но не отговорихте…”. Бог Го е грижа за нас. Той вижда какви можем да бъдем и не иска да се примири с непродуктивния начин, по който прахосваме способностите си. Поглежда сутрин към събуждащите се хора и Си казва: “Не мога да ги оставя да пропиляват потенциала си. Искам да им помогна! Хайде, вдигнете малко поглед нагоре!”
Какво виждате вие във вашите деца? Дали бъдещите самостоятелни, отговорни, разумни млади жени и мъже или хленчещите, досадни, неразумни малки създания? Децата не са малки възрастни. Те са емоционално и умствено незрели. Не могат да вземат отговорни решения. Не могат да концентрират вниманието си или да контролират реакциите си. Характерът не е нещо, което е скрито в някое тайно яйце в детето (може би в коремчето), което към 14-тата година ще се излюпи и ще заблести в цялата си красота. Ние, родителите, сме тези, които трябва да научат децата да контролират лошите си склонности и да развиват добрите. Ако оставите детето да постига желанията си с постоянно хленчене, то ще ги постига по този начин и когато порасне. Ако обаче се вгледате в детето си и видите един мъж или жена, които могат любезно да казват какво искат без да се натрапват, тогава ще положите усилия да ги научите на това.
Моята дъщеря също опитваше да хленчи, за да й купя нещо или да играя с нея, но аз направих нещо, което прочетох в една книга. Казах й: “Виж какво, моите уши са странно направени, изобщо не чуват хленчене. Ако не ми го кажеш с нормален глас, нищо не чувам!” Естествено, трябва да имате здрави нерви и да не ви притесняват погледите на хората по улицата. Трябва да ви кажа, че действа. Сега почти 100% нямам проблеми с хленченето. Но трябва да се прилага винаги, когато детето хленчи, иначе ще изгуби силата си. Това важи за всяко правило, което прилагате: ако го прилагате в 90% от случаите, ще се провалите. Нужно е постоянство, решителност и оптимизъм.
Когато ви се струва, че усилията ви не дават никакъв резултат, погледнете в бъдещето и вижте вашето дете там. Помислете и за Бога – нима неговите усилия за всеки един човек дават резултат? В повечето случаи – не. Но отказва ли се Той? Никога. Затова “Бъдете съвършени, както е съвършен вашия небесен Отец” (Мат. 5:48).
Йорданка Дейчева, психолог; Клуб психология и здраве – Плевен
