БОГ Е ВЪВЛЕЧЕН В НАШЕТО СТРАДАНИЕ
Бог е въвлечен в нашето страдание. Някак си не е много редно непрекъснато да питаме Бога защо страдаме, след като самият Той страда повече от всички нас, и то по Свой собствен избор, без никаква вина. Той не гледа към нас с присвитите очи на безпристрастен наблюдател. Напротив, намеси се. Взе участие. Ако някой иска да разбере характера на Бога, ако все още се съмнява в Неговото добро отношение, нека погледне към кръста на Голгота. Така ще се увери, че Бог е бил винаги „замесен” в делата на Своите чеда. „Разпнатият Бог” (както Го нарича Тертулиан), самопожертвувателният Бог е Богът на Библията, Творецът на Вселената. В това се състои уникалността на християнската религия – че Той стана един от нас, живя за нас, умря за нас. Не се информира за нашето състояние, но пострада за нас.
Най-ефективната утеха се предоставя не чрез обяснения, а чрез съчувствие, специално чрез съчувствието на „събрат по съдба”. Утехата е още по-пълна, ако състрадалецът ни познава интимно, достатъчно отблизо. Точно това направи Бог за нас. Знаейки, че изчерпателните обяснения нито са достатъчни, нито са напълно разбираеми за нашите ограничени умове, Той предпочете да ни осигури Своето съчувствително присъствие. Самият Бог в личността на Исус Христос дойде да ни утеши, и то „на вражеска територия”, пред лицето на злото и страданието. Даде ни Себе Си, Своето любящо присъствие, Своето състрадаващо присъствие, свърза се с нас много по-дълбоко, отколкото можем да си представим. Стана завинаги „Бог с нас” (Исая 7:14).
,,Господи дължиш ми обяснение“ п-р Едуард Кешишян