БОГ ЗНАЕ ЗАЩО
Не е трудно да си обясним защо човек не желае да приеме мисълта за неизбежността на страданието. Недоволстваме поради това, че страданието се появява в живота ни, без да е „окомплектовано” с подробно обяснение за неговия произход. И бързо-бързо, без много да му мислим, решаваме, че „Бог ни наказва”. Но правим сериозна грешка, поставяйки знак за равенство между страданието и наказанието. Така провокираме дълбоко объркване в себе си и около себе си, защото страданието започва да изглежда произволно, а Бог (на Когото вече сме приписали неговото авторство) – капризен и своенравен. Затова, освен ако Бог изрично не е заявил, че наказва някого за нещо, ние не сме упълномощени да свързваме страданието му с наказание. В случаите на Йосиф, Йов, Исус, Йоан Кръстител, Павел, Ян Хус, Джордано Бруно, Мартин Лутър Кинг и много други страданието е налице, но не е възможно да бъде обяснено като Божие наказание.
Върху надгробната плоча на един стар гроб в Германия било написано: „Gott weiss warum!” – “Бог знае защо!” Може би по-често трябва да си припомняме тези думи. С това убеждение в сърцето ще имаме повече сила да продължим живота без страх и тревога.
,,Господи дължиш ми обяснение“ п-р Едуард Кешишян