БОГ ИЗИСКВА ОТ НАС НАЙ-ДЪЛБОКИ ЧУВСТВА
„Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.“ (Мат.6:24)
Мнозина стоят на омагьосаната земя на врага. Маловажни неща – глуповати социални партита, песни, подигравки и шеги – замъгляват умовете им и те служат на Бога с разделено сърце. Заявлението на Христос „Никой не може да слугува на двама господари“ се пренебрегва.
Една от най-характерните черти на земните жители в дните на Ной е тяхната силна заинтересованост от материалното. Те превръщат яденето и пиенето, купуването и продаването, жененето и омъжването, във върховни житейски цели. Не е грешно да се яде и пие, стига това, което е необходимо, да не се доведе до крайност. Сам Бог е постановил брака, когато е подарил Ева на Адам. Всички Божии закони са чудно пригодени да посрещат нуждите на човешкото естество. Грехът на допотопните хора е в извращаването на нещата, които сами по себе си са законни. Те покваряват Божиите дарове, като ги използват, за да служат на себичните си желания.
Прекалената любов и посвещение на нещо, което самό по себе си е законно, води до погубване на хиляди по хиляди души. На маловажни въпроси често се отдават умствени сили, които биха могли напълно да се посветят на Бога. Нужно е винаги да се пазим да не стигаме до крайности с нещата, които – правилно използвани – са законни. Голям брой хора са изгубени поради факта, че са участвали в неща, които биха били безвредни, ако бяха правилно извършвани. Но тъй като са извратени и погрешно използвани, се превръщат в грешни и неморални.
Ако постоянно мислим и се стремим към нещата от този живот, не бихме могли да насочваме мислите си към небесните реалности. Сатана се бори да отдели ума ни от Бога и да го насочи към модата, обичаите и прищевките на света, които носят болести и смърт.
В този свят трябва да придобием годност за по-висшия. Бог ни е облякъл в доверието Си и очаква да използваме всички свои способности в помощ и за благословение на нашите ближни. Изисква най-дълбоката ни обич и върховното ни посвещение.