БОГ И ТОВАРА НА ЖИВОТА, ЧАСТ 1

Един човек срещнал Бог.
-Как си тази сутрин?- попитал Бог човека.
-Благодаря, добре съм. – отговорил мъжът. – Мога ли да направя нещо за теб, Господи?
-Всъщност да.- отговорил Бог – Имам една товарна количка с три камъка в нея. Нуждая се от помощник, който да я закара на върха на планината. Съгласен ли си?
-О, разбира се. Много бих се радвал, че мога да направя нещо за Теб. Тези камъни не изглеждат много тежки, а и количката е в добра форма. Щастлив съм, че мога да Ти помогна. Къде искаш да ги отнеса?

Бог дал точни инструкции на човека, чертаейки карта в праха на пътя:

-Тръгни през гората и после хвани пътя, който се извива нагоре по хълма. Когато стигнеш на върха просто разтовари камъните. Много ти благодаря за желанието ти да ми помогнеш днес.
-Няма проблем -отговорил мъжът радостно. Количката леко го дърпала назад, но товара не бил толкова тежък. Той даже започнал да си подсвирква, вървейки бързо през гората. Слънцето надничало през дърветата и топлело гърба му.

-Какво щастие е да бъдеш в помощ на Бог!- мислел си той, наслаждавайки се на прекрасният ден.

След третият завой той влязъл в едно село. Хората му се усмихвали и го поздравявали. На края на селото, пред последната къща един човек го спрял и заговорил.

-Здравей.Как си? Яяяяяяяя, каква хубава количка имаш! На къде си се запътил?

-Бог ми зададе работа тази сутрин. Трябва да занеса камъните на върха на планината.
-Боже, Боже! Гледай ти! Тази сутрин се молех точно за това. Как да занеса скалата, която имам, на върха на планината – възкликнал мъжа – Ти нямаш нищо против да я закараш горе, нали? А и това ще бъде отговора на моята молитва.

Човека с количката се усмихнал и казал: ”Разбира се. Мисля, че Бог няма да има нищо против. Само я постави зад другите три камъка.” После потеглил с трите камъка и скалата, тракащи в количката зад него.

Тя малко натежала. Човекът започнал да усеща подрусванията ѝ, когато минавала през дупките по пътя. И сякаш леко го дърпала на една страна… Той поспрял да пренареди товара, докато пеел хвалебствена песен, радостен, че е помогнал на един брат в нужда, служейки на Бога.

Отново се отправил на път и скоро пристигнал в друго малко селце. Там живеел добър негов приятел, който му предложил чаша освежаващ сайдер.
-Значи отиваш на върха на планината? – попитал старият приятел.
-Да. Толкова се вълнувам. Представяш ли си? Бог ми даде работа!

-Тук имам една торба с малки камъчета, която трябва да бъде отнесена на върха на планината. Толкова се тревожех и притеснявах, че торбата ще си остане тук, тъй като аз съм мнооооооого зает и нямам време да я отнеса сам. Но ти можеш да я поставиш ей тук, по средата между трите камъка.

И той оставил своят товар в количката.

-Няма проблем. – отговорил мъжът – Мисля, че ще мога да се справя.

Той изпил напитката, потрил ръце и сграбчил дръжките на количката. Махнал за довиждане и я задърпал обратно към пътя.