Бог като възпитател: свободата
Бог дава свобода, когато възпитава
Макар и да държи на запазването на Своя авторитет и на нашето уважение, Бог не ни насилва да следваме Неговите съвети. Той се опитва да ни научи да вземаме правилните решения, като понякога използва не наказание, а ни оставя да пожънем последствията от своя избор.
В психологията има едно течение, наричащо се бихевиоризъм, което твърди, че човек се учи чрез поредица от проби и грешки. Например поставяме една котка в клетка с лост за отваряне на вратата и вкусна котешка храна близо до клетката. Естествено, тя иска да се докопа до храната и започва да опитва: пробва едната стена – грешка, пробва тавана – грешка, после случайно улучва лоста и вратата се отваря. Сами се досещатe какво се случва по-нататък. Този начин на учене почти изключва мисленето, но понякога ние сме като децата – не можем да разсъждаваме трезво и желаем да бъдем като котката. Тогава Бог не настоява на Своето, Той ни дава свобода да извършим пробата и да се уверим в грешката си сами. Както Адам и Ева не се довериха на Божията мъдрост, а извършиха пробата, и направиха грешка. Както блудния син не послуша баща си, а извърши пробата на собствената си безумна мъдрост, и направи грешка.
Слава Богу, че след като извършим грешката, Той винаги ни дава възможност да напипаме правия път и да натиснем лоста на вратата към Него. За Адам и Ева това беше обещания Спасител, за блудния син – връщането у дома, а за нас – вярата в Исус и надеждата за Неговото идване.
Нашите деца също в определени случаи се нуждаят от допускането на грешки. Не защото така ще се научат по-лесно, напротив това е доста болезнено обучение. Но защото така ще почувстват, че не им налагаме насила и тиранично мнението си, а желаем да ги научим на самостоятелност и независимост. Задачата на родителите е да изградят характерите на децата така, че те да станат самостоятелни, отделени от тях личности, а не цял живот зависими от съвета на родителите.
Разбира се това става постепенно. И най-важното: не можем да оставим децата да научат от собствен опит неща, които могат да засегнат тяхното спасение, здраве и живот. Например не можем да оставим децата си да ядат само шоколад, за да се убедят от развалените зъби и отслабената имунна система колко лошо е това за здравето им. Или не можем да им позволим да обиждат другите деца, за да видят колко силно ще ги наранят.
Но ако детето иска да яде самó на 1-годишна възраст, не му отказвайте само защото не ви се перат дрехи. След няколко месечно цапане и окуражения, то ще започне да се справя доста добре. Или ако порасналото ви дете иска да кара колело по стръмен път, обяснете му, че може да падне. Ако настоява, пуснете го. Едно падане ще го увери бързо в правотата ви и сигурно следващия път ще се вслуша в съвета ви. Ако само забранявате, детето най-вероятно ще намери начин да направи това, което иска, но последствията може да са много по-тежки, защото вие няма да сте наблизо, за да се намесите. А и ще изчезне атмосферата на разбирателство и партньорство.
Да вземем друг пример. Детето ви е в 9 клас и е направило над 30 неизвинени отсъствия. Трябва да понесе наказание – преместване в друго училище. Вие, обаче, не желаете да го подлагате на този срам (а може би и себе си?!) и веднага му намирате бележка, за да извините част от отсъствията му. Смятате ли, че това е правилно? Категорично не! Първо, по този начин вие го лишавате от един ценен урок – да научи, че грешките винаги имат определени последствия. Второ, вие го убеждавате, че винаги зад гърба му стои някой, който ще оправя кашите, които забърква, т.е. пречите му да израсне като самостоятелна и отговорна личност, която преценява резултатите от действията си.
Ако винаги заставате между грешките на детето си и последствията от тях, вашето дете до края на живота си ще си остане дете и никога няма да стане възрастен.
Йорданка Дейчева, психолог
Клуб психология и здраве – Плевен, psihologiaizdrave@abv.bg
