БОГ НЕ Е БЕЗЧУВСТВЕН

Можем да посочим най-малко три теологични причини да приемем, че Бог не е безчувствен, а точно обратното – чувствителен, податлив на чувства, включително и на страдание.

Първо, човешките същества са създадени по Божие подобие. Ние отразяваме Божията личност чрез своя разум, воля, съвест и чувства. Когато тези способности се обединят в справедливост и любов, ние сме истински човеци – „Божиите човеци”. По тази логика би било абсурдно да мислим, че Бог притежава всички други характеристики на разумната личност, с изключение на чувствата.

Второ, Библията изобилства от доказателства за един (дори не само чувствителен, но) пламенно вълнуващ се за съдбата на човечеството Бог. Някои теолози обезценяват Божия действителен емоционален статус, интерпретирайки библейските изявления за Неговата емоционалност като „антропоморфизми” или „антропопатизми” – приписване на Бога на черти от човешкия характер, предназначени не да изобразят прецизно Неговата същност, а по-скоро да Го приближат до нашите представи. Всъщност това, че Бог изпитва чувства, не Го прави по-малко велик. Напротив. Неговият емоционален свят е много по-дълбок, сложен и многопосочен. Още от началото на библейската история виждаме Божието най-пълно съпричастие с това, което се случва на нашата земя. Библията ни представя не един деистичен Бог (далечен, безразличен, безучастен), но теистичен (близък, личен, отзивчив). Могат да се приведат стотици текстове в подкрепа. Първият от тях и един от най-показателните е Битие 3:9: „Господ Бог повика човека и му каза: „Къде си?” А как ви звучи Осия 11:8: „Как да те предам, Ефреме? Как да те изоставя, Израилю? (…) Сърцето Ми се промени дълбоко в Мен, милосърдието Ми се запали.” А какво ще кажете за Изход 2:23-25, където е представена Божията реакция на тежкото робско положение, в което се намираха евреите – „Израилтяните пъшкаха под робството и извикаха; и викът им от робството стигна до Бога. Бог чу пъшканията им; и Бог си спомни завета Си с Авраам, с Исаак и с Яков. И Бог погледна към израилтяните и се смили над тях.” (Изход 2:23-25). Проследихте ли Божията реакция? Забелязахте ли градацията в глаголите? Какво ви говори това за Неговите чувства? Можете да си направите собствено библейско проучване по този въпрос; в края ще имате богата колекция от пасажи за Божиите чувства – любов, радост, удовлетворение, разочарование, скръб, гняв и т.н.

И трето, чрез Своето най-пълно откровение – единородния Си Син – Бог показа, че изпитва най-дълбоки чувства. Един от най-честите изрази, описващи преживяванията на Христос, е: „Смили се”. Например Матей 9:36: „А когато видя множествата, смили се над тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.” Страданието в този свят, което срещаше на всяка крачка по своя път, раздвижваше Неговата емоционална същност. Христос разкри един страдащ Бог. Дотолкова, доколкото Исус Христос и Бог Отец са едно (а те бяха и все още са: „Аз и Отец сме едно” – Йоан 10:30), ние можем да говорим не само за „страданията на Христос”, но в същата степен и за „страданието на Триединния Бог”. Когато започнем постепенно да схващаме Божествените страдания – с нас, в нас, за нас – ще имаме по-истинско успокоение в кризисните моменти. Тогава ще чувстваме и ще знаем, че Той е с нас – страдащият и състрадаващият Бог.

,,Господи дължиш ми обяснение“  п-р Едуард Кешишян