(1) Бог няма проблеми със самочувствието

(1) Какво представлява себеоценката

Днес християните се сблъскват с на пръв поглед неразрешима дилема: От една страна обществото постоянно ни бомбардира с внушения, че за да бъдем щастливи, трябва да открием себе си и да развиваме всички свои качества, да бъдем самите себе си във всяка ситуация. От друга страна, от амвона в църквата постоянно ни внушават, че трябва да се отречем от себе си, да се смирим, да признаем, че не можем да извършим нищо добро.

Дори Божието слово – Библията – като че ли ни вкарва в същата задънена улица: От една страна Исус ни казва, че трябва да обичаме другите като себе си (Мат. 22:39) – т.е. че трябва да ценим своите качества, способности и ум. А от друга страна Исая откровено заявява нашето нищожество: “Всички народи са нищо пред Него, смятат се пред Него за по-малко от нищо, да! За празнота” (Ис. 40:17). В такъв случай, кое е истината? Да се гордея ли със себе си и своите качества или, напротив, да се критикувам постоянно и да презирам себе си?

За да намерим отговор на въпросите за това как да се отнасям към своята личност и към своите качества, трябва да поставим една здрава основа, върху която да построим аргументите си. Тази основа трябва да ни даде отговора за това кои сме, защото само знанието за това кои сме може да даде насока за правилното отношение към себе си. Известно е, че хора, отгледани от животни, никога не могат напълно да се приспособят към обществото и да считат себе си за пълноценни хора, защото дълбоко в тях е заложено убеждението, че те всъщност са животни. Затова и до края на живота си не могат напълно да се откъснат от животинските си навици и качества и напълно да придобият човешките. Ако аз искам да имам правилно отношение към себе си, трябва дълбоко в себе си да зная кой съм, за да бъда наистина човек.

Вярващите хора откриват истината за това кои в действителност са още в първата глава на Библията: “И Бог създаде човека по Своя образ” (Бит. 1:27). Аз, ти, всички хора, сме създадени по Божия образ. Ние сме Божествено творение. Това е първата стъпка към осъзнаването ни като личности: Най-интелигентното Същество във вселената е решило да има Свои деца и ти, аз, всички хора, сме тези деца. Деца на най-интелигентното и висше същество във вселената. Деца на Царя. Ето, това е непоклатимата основа на нашето самочувствие като вярващи хора, като деца на Бога.

Заедно ще потърсим отговорите на три въпроса:

Какво представлява самочувствието и как се изгражда?

Бог има ли проблеми със себеоценката?

Как аз мога да имам самочувствие на Божие дете?

Отговорите ще представя в три отделни публикации.

Ще започнем с отговора на първия въпрос:

Какво представлява самочувствието и как се изгражда?

1. В началото ще започнем с една задача.

Кой от следните отговори показва добро самочувствие в следната ситуация?

Ситуация: Брат ти не обича да мие чиниите. Днес е негов ред, но той е свикнал да се измъква за твоя сметка. Казва ти, че трябва да ходи до библиотеката, защото има голямо домашно за утре и че много те моли да свършиш работата вместо него. Ти не искаш. Какво ще отговориш:

А. Добре, и този път ще го направя, но да знаеш, че това е за последно, чуваш ли?

Б. Виж какво, почти всеки път се измъкваш и аз все я свършвам вместо теб. Вече наистина ми омръзна. Този път не.

В. Я си гледай работата!

(А. – Ниско самочувствие, отново отстъпваме под натиска; Б. – Добро самочувствие, изразяваме цивилизовано чувствата си и отстояваме позицията си; В. – Ниско самочувствие, употреба на агресия, когато се чувстваме безпомощни да се сблъскаме с проблема и да защитим позицията си.)

Отговор Б изразява добро самочувствие, защото то включва изразяване на собствените чувства и зачитане чувствата на другите.

2. Определение за самочувствие.

И така, какво представлява самочувствието? Енциклопедията по психология дава следното определение: “Самооценка – начинът, по който човек се чувства по отношение на себе си, включително степента, до която има самоуважение и себеприемане. Самооценката е чувството за лична ценност и компетентност, които хората свързват със своята Аз-концепция.” Християнският психолог Дейвид Сиймъндс казва: “Твоята представа за себе си е основана на цяла система от образи и чувства, които си изградил за себе си… Защото представата за себе си включва и умствени образи, и чувства… Начинът, по който гледаш на себе си и това, което чувстваш към себе си дълбоко вътре в сърцевината на личността си – това определя какъв ще бъдеш и какъв ще станеш. Това, което виждаш и чувстваш ще определя връзките ти, както с другите хора, така и с Бог”. (Сиймъндс, Д. Лечение за наранените чувства. Стр. 60).

Мъдрецът Соломон потвърждава връзката, между това, което мислим и това, което сме в Притчи 23:7: “Защото каквито са мислите в душата му – такъв е и той.”

 Елементи на доброто самочувствие

Човек оценява себе си въз основа на три жизненоважни за него фактора, които изграждат елементите на нашето самочувствие и самооценка.

а) Чувство за принадлежност и обич –чувствам се желан, приеман, обичан, някой се грижи за мен и се радва на моето съществуване.

б) Чувство за собствена стойност – аз струвам нещо, аз имам качества, които са добри, аз съм ценен, независимо дали успявам или се провалям.

в) Чувство за компетентност – аз мога да се справя със задачите, с професията, ученето, живота и т.н.

Триадата – чувство на принадлежност, чувство за собствена стойност и чувство за компетентност – съставляват доброто самочувствие. Ако липсва единият елемент, не може да се изгради добро самочувствие.

Пример: Представете си следната ситуация: Кристиян и Стефан работят в банка, където и двамата са касиери. Един ден шефът им ги извиква и им казва: “Въвеждаме нова система за разплащане и нова компютърна отчетност. В рамките на две седмици трябва да  ги усвоите и да започнете да работите с тях. В противен случай можете да загубите работата си.”

Кристиян веднага се захваща да разучи новата система, като често ходи при по-опитните си колеги, когато има въпроси или е допуснал грешка. Не се страхува да си признае, че не е разбрал напълно нещо. Постепенно схваща за какво става въпрос и след две седмици работи добре в новите условия.

Стефан е по-интелигентен от него, но много се страхува да не допусне грешки, за да не се изложи. Той започва да проучва новите системи, но с всяка грешка му се струва, че това е над възможностите му. Не пита колегите си, за да не му се присмеят, че не е усвоил нещо. След две седмици се проваля на теста за новите системи и загубва работата си. Намаленото чувство за собствената стойност и компетентност не му позволяват да се развива нормално в работата си.

 Как се изгражда нашето самочувствие?

Има няколко източника, от които черпим представата си за себе си.

а) Външният свят: бебешки период, детство, юношески години, приятелите, културата, ценностите на обществото. Основният фактор е семейството – то е огледалото, в което се отразява и изгражда самочувствието на детето чрез отношението на близките (похвали или подигравки и безразличие), израза на лицата им, тона на гласа им, думите и действията към него. Тази представа се нарича “огледалният аз”: “Образите за себе си и чувствата за себе си идват основно от образите и чувствата, които виждаме отразени в членовете на нашето семейство – това, което виждаме в израженията им, чуваме от тона на гласа и виждаме в действията им. Тези отражения ни казват не само кои сме, но и какво ще излезе от нас. Тези отражения постепенно стават част от нас и ние се превръщаме в този образ, който виждаме отразен в семейното огледало.” (Д. Сиймъндс. Лечение за наранените чувства. Стр. 62).

б) Вътрешният свят: физическите, емоционалните и духовни характеристики, с които се раждаме: чувства, нерви, способности за възприемане, памет, реакции; а също и дефектите, лошите черти, склонността към зло.

в) Сатана – източник на ниско самочувствие: лъжец (Йоан 8:44), обвинител (Откр. 12:10), замъглява ума (2 Кор. 4:4). Той кара християните да се подценяват и да не осъществяват пълните си възможности, дадени от Бог.

г) Бог – източникът на истинското самочувствие и Лечител на твърде ниското или твърде високото.

5. Две опасни крайности

Тук трябва да засегнем един важен въпрос по отношение на самооценката. Когато не харесваме и не приемаме себе си, тогава можем да стигнем до две нежелателни крайности. Можем или да започнем постоянно да се подценяваме, обвиняваме и критикуваме за отрицателните си качества и така да развием ниско самочувствие; или да започнем да се надценяваме, като смятаме себе си за винаги по-умни, по-способни и по-ценни от другите. В следствие на тези тенденции можем да станем или затворени, постоянно страхуващи се, зависим хора, или пък тиранични, налагащи се във всяка ситуация, горделиви хора. Така проявяваме или комплекс за малоценност, или комплекс за свръхценност.

Ето как коментира опасността от тези две крайности най-превежданата религиозна писателка Елън Уайт: “Ако си изграждаш твърде високо мнение за себе си, ще мислиш, че трудът ти е от много по-голямо значение, отколкото в действителност е, и ще се стремиш към лична независимост, която граничи с арогантност. Ако отидеш в другата крайност и имаш твърде ниско мнение за себе си, ще се чувстваш по-нисш и ще оставяш впечатление за нищожност, което до голяма степен ще ограничи влиянието ти за добро. Трябва да избягваш и двете крайности. Чувствата не трябва да те контролират; обстоятелствата не трябва да ти влияят. Можеш да имаш правилна преценка за самия себе си – нещо, което ще се окаже за тебе защита и от двете крайности. Можеш да имаш достойнство без празна самоувереност; можеш да бъдеш снизходителен и отстъпчив, без да жертваш самоуважението или личната си независимост. Тогава животът ти ще оказва голямо влияние и върху онези, които са във висшите слоеве на живота, и върху по-ниските”. (Е. Уайт. Ум, характер, личност. Кн. 2. Стр. 149-150)

И при твърде ниско, и при твърде високо самочувствие, ние не отразяваме образа на Бог, по който сме били сътворени. И в двата случая влияем върху хората за зло, а не за добро, защото изкривяваме представата за Божия характер. Нека разгледаме някои Божии качества и действия, които ни разкриват оценката, която Той дава на Себе Си и начина, по който проявява Своето самочувствие.

Следва: (2) “Прояви на здравословната себеоценка“

Йорданка Дейчева, психолог

Клуб Психология и здраве – Плевен; psihologiaizdravbe@abv.bg