Тъкмо когато се качих на автобуса, за да се прибера у дома, след като бях говорила на събранието на женското дружество, започна да вали – да вали като из ведро. “Моля те, Господи”, – помолих се, “нека дъждът спре, когато настъпи времето да сляза от автобуса”. Тъкмо пристъпих, за да сляза от автобуса и дъждът изведнъж спря, но само дотолкова, че да се излее отново с голяма сила, когато се качих в следващия автобус. Отново се помолих: “Господи, нека дъждът спре, докато се прибера у дома”. Когато стигнахме моята спирка, дъждът спря да вали достатъчно време, за да се прибера у дома суха.