Бог поставя граници, когато възпитава
Макар и да допуска понякога да извършваме грешки, Бог поставя пред всеки Негов син и дъщеря ясно определени граници. Той категорично ни заявява: “Ако не изпълняваш старателно всички думи на този закон, които са написани в тази книга, и не се боиш от това славно и страшно име ЙЕХОВА, ТВОЯТ БОГ, тогава Господ ще прати ужасни напасти върху теб и върху потомството ти, напасти големи и непрестанни, и болести зли и непрестанни” (Второзаконие 28:58-59). Зад чертата, поставена от Него ни очакват неприятности и нещастия. Тази черта не е сложена, за да ни лиши от добрите неща, които се намират зад нея, а за да ни предпази от горчивите разочарования и неприятности, които са там.
Ще ви разкажа за един експеримент с деца от детска градина. Целта му била да разкрие какво поведение ще имат децата, ако се премахне оградата на детската градина. Защото някои учени смятат, че ограниченията, които налагаме на децата пречат на тяхното развитие, и ако махнем ограниченията, децата ще се развият най-бързо и най-широко обхватно – във всички сфери. Докато оградата била на мястото си, повечето деца се катерели по нея и като че ли с копнеж гледали света навън, сякаш искали да се втурнат и да излязат извън оградата. На другия ден махнали оградата. Какво било учудването на учените, когато нито едно дете не се приближило към външния свят и въобще не се втурнало да го изследва. По-скоро стояли скупчени едно до друго и изглеждали уплашени. Защото границите дават сигурност. Те не само спират нас, те не позволяват на опасностите отвън да стигнат до нас.
Когато става въпрос за живота, здравето и спасението на нашите деца, ние не можем да ги оставим на метода проба-грешка; поне не, докато не станат самостоятелни, а това означава 18-20 годишна възраст. Дотогава трябва постепенно да сме налагали границите така, че после те сами да ги спазват, защото са се убедили в тяхната необходимост и полезност. До 7-8 годишна възраст послушанието е пряко свързано с авторитета на родителите и с наказанието. След тази възраст детето е в състояние да схване смисъла на ограниченията, но не напълно. Пляскането трябва вече почти да е изчезнало и отстъпило място на подробни обяснения и друг вид наказания: изпращане в стаята за определено време, лишаване от времето за игра или гледане на любимо предаване. Изключително важно е мястото на поощренията при спазване на правилата. Например, ако помага вкъщи и си оправя стаята – игра на топка с мама и тате в парка. Или ако говори любезно, без груби думи – похвала в семейната молитва вечерта и за подарък – детска книжка с истории.
Още докато детето е на 2-3 години трябва да започнем да го настройваме положително към границите, които му поставяме. Например аз често казвам на дъщеря си Вяра: “Толкова е грозно да се крещи и да се обиждат хората. Това е неразумно. Много по-разумно е да се говори спокойно. Ние не сме глупави, че да крещим, нали?”; или пък :”Само хората, които не обичат Бога, ядат по всяко време много сладки неща и после се разболяват. А ти не си неразумна като тях нали? Ние обичаме плодове и зеленчуци. Бог се радва, когато ни гледа отгоре”.
Когато детето се научи да свързва ограниченията с положителни неща, а нарушаването на ограниченията с отрицателни неща, то ще е по-склонно да спазва ограниченията и да вярва, че постъпва добре. Докато ако само му забраняваме, без да го мотивираме, то ще изпълнява от страх, но като порасне, ще се отърси от страха и ще престъпи всички граници. Бог също ни мотивира и поощрява:
“Ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и старателно изпълняваш всички Негови заповеди, които днес ти заповядвам, тогава Господ, твоят Бог, ще те издигне над всички племена на света. И всички тези благословения ще дойдат върху теб и ще те придружават, ако слушаш гласа на Господа, твоя Бог. Благословен ще бъдеш в града и благословен ще бъдеш на полето. Благословено ще бъде роденото от теб, плодът на земята ти и роденото от добитъка ти, малките на говедата ти и овцете ти; благословени кошът и нощвите ти. Благословен ще бъдеш при влизането си и благословен ще бъдеш при излизането си през градската порта.” (Второзаконие 28:1-6).
Йорданка Дейчева, психолог; psihologiaizdrave@abv.bg
