БОГ ПОСТРАДА ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКИ НАС

В своята книга „Защо хората страдат” Джеймс Джоунс разказва историята за едно училище, което внезапно се срутило и причинило смъртта на всички учители и на повечето ученици. Малко момче, зле осакатено, било изровено изпод отломъците и откарано в болницата за оказване на спешна медицинска помощ. Часове наред голям екип от лекари и сестри се борили за живота на детето, докато майката чакала отвън със свито сърце. След седемчасова битка със смъртта момченцето починало.

Пред възможността да изпрати някого от персонала да проведе трудния разговор с майката, хирургът предпочел да отиде при нея лично. След като чула ужасната вест, тя изпаднала в хистеричен пристъп, нахвърлила се върху него и започнала да го удря с юмруци в гърдите. Но вместо да я отблъсне, докторът прегърнал обезумялата от скръб жена и я притеглил към себе си, задържайки я така, докато постепенно се поуспокоила. И тогава, в настъпилата тягостна тишина хирургът започнал да ридае неудържимо. Сълзи обливали лицето му, цялото му тяло било разтърсено от всепоглъщаща скръб. Защото в момента, в който научил, че собственият му и единствен син загинал в същото училище, бил повикан в болницата за тази спешна операция. Можел да разбере тази нещастна майка, защото изпитал същата загуба. И чак сега имал право да даде израз на своите чувства.

Понякога и ние се ядосваме на Бога. Упрекваме Го за неща, които не са Негова вина. Изливаме болката и гнева си върху Него. А Той? Разбира. Обича. И страда. Заедно с нас. Заради нас. Повече от нас. Той е толкова велик, че може да понесе всичко това. Той е толкова нежен, че всяка болка, която докосва нашия живот, се забива в Неговото сърце.

Бог пострада повече от всички нас. Нима Христос не изпита най-острото страдание, поел цялата вина на грешния свят! Нима, изоставен на кръста дори от Своя небесен Баща с цел да изплати докрай цената на човешкия грях, не бе по-самотен от всеки друг на тази земя! Нима Бог Отец не изпита най-голямото страдание, необозримо за нашите представи, когато наблюдаваше самотата, агонията и смъртта на любимия Си Син! Нима Неговото Божествено сърце не бе пронизано от най-жестоката болка, поемайки цялата отговорност за греха! Точно в лицето на Христос Бог Го боля и плака, бе гладен и жаден, бе отхвърлян и неразбиран, бе подиграван и онеправдаван.

,,Господи дължиш ми обяснение“  п-р Едуард Кешишян