БОГ КАТО ВЪЗПИТАТЕЛ: Бог притежава качествата, на които иска да ни научи

Вероятно това е най-трудната част от възпитанието. За да се приеме определено поведение от децата, не е достатъчно само да им кажем, че това е добро. Те трябва да видят, че това е добро. А могат да го видят единствено ако им го покажем, т.е. ако ние го живеем. Имаше една реклама по телевизията, в която се казваше: “Можем да казваме на децата си, че пушенето е вредно, но ако ние пушим и те ще пушат”. Можем да казваме на децата си, че да се гледа телевизия е вредно за морала, но ако ние всяка вечер гледаме, вместо да играем с тях, и те ще гледат. Можем да им четем, че е вредно да ядем вечер, или  да пием течности по време на хранене, или да ядем бял хляб, но ако нашите навици са такива или на църковния обяд или вечеря почти всички го правят, децата също ще го правят.

При Бога не е така: “Какво правиш ти, та разгласяваш Моите наредби и разказваш завета Ми с устата си, тъй като сам ти мразиш поука и хвърляш зад себе си Моите думи? Ако видиш крадец, тичаш с него и с прелюбодейците участваш…Понеже си сторил това и Аз премълчах, ти си помислил, че съм съвсем подобен на теб; но Аз ще те изоблича и ще изредя всичко това пред очите ти”  (Псалм 50:16-21). Исус каза на фарисеите: “Кой от вас ме обвинява в грях?” И нито един не посмя да отвори устата си, за да Го обвини, защото нямаше в какво. Ние нямаме извинение за грешките си, защото Исус устоя на изкушенията без да използва свръхестествена сила – само със силата на вярата и молитвата. А те са и на наше разположение. Да се обърнем към източника на силата – Бог – с доверието и настойчивостта на Христос и ще ни бъде дадено.

И все пак, ако допуснем грешка или несправедливост към децата, как постъпваме? Считаме ли, че е смешно и неуместно да искаме прошка от едно дете? Ако така разсъждавате, никога няма да можете да установите близка приятелска връзка на доверие с вашето дете. След едногодишна възраст детето изключително добре схваща какво става около него. Признаването на грешката от страна на родителя ще породи доверие у детето, ще изгради у него чувство за справедливост и ще бъде повод за стопляща и двете души молитва към Небесния баща. А щом детето може да има доверие на вас, то ще може да изгради и доверие към Бога, на когото сте модел в неговите очи.

И така, всички характеристики, които Бог притежава като възпитател са мотивирани от едно-единствено нещо – Неговата непроменима любов към нас, непослушните деца. Бог отстоява авторитета Си, защото е любящ баща; Той понякога ни оставя да се учим от грешките си, защото зачита правото ни на избор; Той ни поставя граници, защото знае, че отвъд тях е опасно за нас; Той ни приема каквито сме, но прави всичко, за да станем такива, каквито трябва да бъдем; Бог е винаги на разположение, защото Го е грижа за нас; Бог всеки ден ни показва на практика качествата, които иска да развие у нас.

Нека днес да сравним себе си с този образец и да открием слабите си страни. Но не за да си кажем “Аз съм пълен провал”, но за да си спомним думите на Павел, че Бог не дава на никого повече, отколкото има сили да понесе. И най-важното: Той Самият дава и силата, и начина, по който да се справим най-добре. Затова след като се вгледаме в себе си, да вдигнем поглед нагоре към Бога. И отгоре ще чуем повеляващото: “Ти можеш да го направиш”.

Защото “Не знаеш ли? Не си ли чул, че вечният Бог Йехова, създателят на земните краища, не отслабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим. Той дава сила на отслабналите и умножава мощта на немощните. Даже младите ще отслабнат и ще се уморят, и отбраните момци съвсем ще отпаднат; а онези, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат” (Исая 40:28-31).

Йорданка Дейчева, психолог

Клуб психология и здраве – Плевен; psihologiaizdrave@abv.bg