Щеше ли да има значение дори представеният от еволюционистите сценарий наистина да се беше случил? Не съвсем. Причината е, че всеки стадий, предложен от еволюционната теория и базиран на случайностите, би могъл единствено да се случи в резултат на чудо. Дори животът да се бе появил постепенно чрез преминаване през такива стадии, всеки прогресивен стадий може единствено да бъде породен от съзнателна воля. Тези стадии е абсолютно невъзможно да се образуват случайно.

Ако в първичната атмосфера се е образувал един протеин, то теорията на вероятностите, законите на билогията и химията доказват, че това не може да стане случайно. Ако обаче бъде настоявано, че непременно се е образувал, то не ни оставо нищо друго освен да приемем, че е сътворен от Творец. Същата логика важи и за всички останали тези на еволюционистите. Например няма нито палеонтологични доказателства, нито физични, химични, биологични или логични оправдания, доказващи, че рибите са преминали от водата към сушата и са образували сухоземните животни. Но ако непременно трябва да се каже “рибите излязоха от водата и се превърнаха във влечуги“, то този, който го е казал, трябва да приема съществуването на Творец, способен да създаде това, което пожелае само изричайки думата “Бъди“. Всякакъв вид друго обяснение на такова едно чудо би било противоречащо само на себе си и нарушаващо принципите на разума.

Действителността е много ясна. Целият органичен свят е плод на съвършен дизайн и висше сътворение. Това от своя страна доказва съществуването на Творец, и то Творец, който притежава безгранична мощ, знание и разум.

Този Творец е Богът на небето, земята и всичко между тях.