БОГ С НАС

„Аз Иоан, ваш брат и съучастник в неволите и в царството и в търпението, които са чрез Исус [Христос], бях на острова, наречен Патмос, за Божието слово и свидетелството за Исус [Христос]”.

Откровение 1:9

И само тези стихове ни говорят много. Но ако се замислим, ако прочетем между редовете, ако опитаме да си представим ситуацията и да се поставим на мястото на Йоан, тогава ще разберем още много удивителни неща.

Да започнем отначало. След възнесението на Исус, апостолът дълги години живее и работи в Ерусалим. Той е част от църковното тяло и е участвал във вземането на църковните решения в първи век. Не знаем точната дата, но най-вероятно след гонението за което ни се докладва в Деяния 8:1, той сменя местоработата и местожителството си и се мести в Мала Азия, днешна Турция. Библейските изследователи считат, че именно докато е там той написва своето Евангелие и послания.

Но сатана не можел да седи спокойно, гледайки как Божието дело напредва и затова отново повдигнал гонение и в този район. Император Домециан, като римски владетел, претендирал, че е бог и изисквал поклонение и принасяне на темян. Йоан обаче не можел да направи компромис със своята вяра. Той бил правоверен християнин, който се покланял единствено и само на истинския Бог, а не на хора. С това си поведение той бил една светлина за другите и с течение на времето мнозина последвали примера му.

Опитал се да го унищожи. Преданието разказва, че заповядал да го заловят и да го потопят в казан с врящо масло. Бог се намесил и както в случая с тримата приятели на Даниил, които били хвърлени в огнената пещ и огъня не ги повредил, така и Бог направил чудо и Йоан излязал невредим от казана с врящото масло. Виждайки, че не може да го унищожи, Домециан го заточил на остров Патмос.

Малкият остров не бил място за почивка и плажуване. Заточениците там работели в мините на острова тежка физическа работа. Това място било по-скоро като каторга, отколкото обикновен затвор или уединено място. Далеч от роднини и приятели и най-вече далеч от любимата си църква, Йоан сигурно се е чувствал самотен. Въпреки, че като върнел лентата назад ясно осъзнавал, че Бог бил винаги с него, давал му сила да работи като Библейски работник, спасил го от казана с врящото масло, подкрепял го докато бил на острова. Въпреки това обаче, далеч от всички, които обича, той вероятно се е чувствал изоставен и самотен.

Бог обаче му показал, че няма от какво да се страхува. „В Господния ден бях в видение чрез Духа;” (Откровение 1:10). Той е можел да му даде видение, както е и правел по-късно, във всеки един ден от седмицата. Но Исус избрал да му се разкрие именно в деня на поклонение, определен от Него. Апостола, този ден обичайно прекарвал в храма или в синагогата, там където хората се покланяли на Бога. За него това било най-голямото благословение. Но на остров Патмос, нямало храм, нямало синагога, нямало специално място, където да се покланяш на живия Бог. Далеч от всички и всичко, той може би се е питал: Дали Бог все още е с мен? И именно в този ден, денят на поклонение, определен от самият Творец, Йоан получава видение. Божият Дух го завладява и той се пренася в една друга апносфера. Чува зад себе си силен глас, който му заповядва да запомни всичко, което види и след това да го опише в книга и да го изпрати до седем църкви в Мала Азия. Също както Бог се явил на пророк Илия в пустинята и му дал задача за вършене, така и тук Исус се явява на Своя любим ученик и му разкрива бъдещето на света, заповядвайки му да го опише в книга и да го разпрати до определените от Него църкви.

Ще разгледам видението подробно в следващата публикация, но сега искам да обърна внимание на реакцията на Йоан на това, което видял: „И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм първият и последният и живият; бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на гроба.” (Откровение 1:17:18). Както всички пророци, видели Божията слава и имали привилегията да бъдат в Неговото присъствие, и Йоан пада безпомощен на земята. Лежейки в пръстта, той вероятно си мислел: „Кой е Този, който ми се е явил?! Има изглед на Бог, но и в Неговите черти аз разпознавам своя любим Учител, Исус. Това наистиан ли е Той?” В този момент апостолът чувства една топла ръка върху рамото си. Чува дебре познатият глас, който много пъти е чувал да изговаря думи на любов и благодат: „Не бой се, Аз съм…” Това наистина бил Исус. Макар и облечен в слава и величие, Неговият глас все още носел утеха и любов на тези, които се нуждаят от насърчение. Вероятно си е спомнил и случая, когато той бил в планината заедно с Петър и Яков. Тогава Исус се преобразил в слава пред тях. При тях дошли Моисей и Илия, за да подкрепят Исус за предстоящата Му смърт на кръста. И докато Петър предлагал да останат завинаги в планината, един облак ги покрил. От облака се чул Божия глас. Това било много плашещо за апостолите и те паднали на земята разтреперани. Но тогава Исус ги прегърнал и им казал: „Не бойте се!”.

Така направил и Исус в него момент. Може би Йоан се е чувствал самотен на този отдалечен остров. Може би се е питал дали Бог още е с него. И точно в Господния ден, Той му се явил. С това сякаш е искал да му каже: „Йоане, Аз никога няма да те изоставя. Аз Съм винаги с теб! Дори и обстоятелствата около теб да не изглеждат обещаващи, Аз съм с теб и ще те пазя и подкрепям.”

Може би сте чували за английския християнски писател и проповедник Джон Бъниан. Той е написал няколко християнски книги, докато бил в затвора поради своята вяра. Едната се казва: „Пътешественикът”, описваща пътят на християнина пътуващ към небето. Но докато бил в затвора, той получил и едно друго видение. Сънувал, че се разхожда по брега на морето. По пясъка имало два чифта стъпки, неговите и тези на Исус. Двамата вървяли заедно. Но в един момент, проповедникът забелязал, че в пясъка имало само един чифт стъпки. Гневен и разочарован той се обърнал към Исус и попитал: „Господи, защо си ме оставил сам тук!” Исус се усмихнал и кротко му отговорил: „Ти виджаш само един чифт стъпки в пясъка. Но те не са твоите. В този момент, когато ти страдаше, Аз те носих на ръце. Тези следи са Моите.”

Понякога в живота ние се чувстваме самотни и изоставени от всички. Но от тази книга, а и от цялата Библия разбираме, че Бог винаги е до нас и никога няма да ни изостави. Той е до нас, за да ни пази и подкрепя. Но понякога скръбта и страха, скриват Христос от погледа ни и ние си мислим, че дори Той ни е изоставил. Но нека с вяра се хванем за Неговите обещания и да знаем, че Исус е винаги с нас, дори и да не Го вигдаме.