БОЖЕСТВЕНИЯТ ПАСТИР – ЧАСТ 5

Всяка душа е така напълно позната на Исус, сякаш е единствената, за която Спасителят е умрял. Тревогите на всеки един докосват сърцето Му. Викът за помощ стига до ушите Му. Той дойде да привлече всички хора към Себе Си. Умолява ги: “Следвай Ме!”, и Неговият Дух работи върху сърцата им, за да ги привлече да дойдат при Него. Мнозина отказват да бъдат привлечени. Исус знае кои са те. Знае също кой с радост слуша Неговия зов и кой е готов да дойде, призован от Неговата пастирска грижа. Той казва: “Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват.” Той се грижи за всяка една, сякаш по цялата земя няма друга, освен нея. “И вика Своите овце по име и ги извежда- и овцете Го следват, защото познават гласа Му.” Пастирът на Изток не подкарва своите овце. Той не разчита на сила, за да ги сплаши, а върви пред тях и ги призовава. Те познават гласа му и се подчиняват на неговия призив. Така постъпва всеки друг пастир със своите овце. Писанието казва: “Водил Си като стадо людете Си с ръката на Мойсея и Аарона.” Чрез пророка Исус заяви: “- Наистина те възлюбих с вечна любов; затова продължих да ти показвам милост”. Той не принуждава никого да Го следва. “Привлякох ги – каза Той – с човешки въжета, с връзки на любов- “ (Пс. 77:20; Еремия 31:3; Осия 11:4). Не страхът от наказание или надеждата за вечна награда кара учениците на Христос да Го следват. Те виждат безподобната любов на Спасителя, разкрита чрез Неговия осветен път на земята от яслата на Витлеем до Голготския кръст. И тази гледка привлича, смекчава и подчинява душата. Любовта се събужда в сърцата на онези, които Го съзерцават. Те чуват гласа Му и Го следват навред. Както пастирът върви пред своето стадо и пръв се среща с трудностите на пътя, така Исус предвожда Своя народ. “Когато е изкарал всичките Свои, върви пред тях.” Пътят към небето е осветен от следите на Спасителя. Пътеката може да бъде стръмна и каменлива, но Исус е извървял този път. Неговите нозе са пречупили жестоките тръни, за да направят пътека, та по-леко да преминем ние. Самият Той е понесъл всяко бреме, което сме призвани да понесем. Макар че сега е възнесен в присъствието на Бога и споделя трона на всемира, Исус не е загубил Своя съчувстващ характер. Днес същото мило, състрадателно сърце е отворено за стенанието на човечеството. Днес ръката, която бе прободена, е протегната да благославя по-изобилно Неговия народ, който е по света. “И те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми.” Душата, предала се на Христос, е поскъпоценна в очите Му от целия свят. Спасителят би преминал през агонията на Голгота дори ако трябваше да спаси само един за Своето царство. Той никога не ще изостави човека, за когото е умрял. Ще държи здраво Своите последователи, докато те не предпочетат да Го изоставят.