При всички наши тежки изпитания имаме един неуморен помощник. Той не ни е оставял сами да се борим с изкушението, да водим битката със злото и накрая да паднем победени от товара на скръбта. Макар че сега е скрит от нашите смъртни очи, ухото на вярата може да чуе гласа Му, който казва: “- Не бой се! Аз съм първият и последният, и живият; бях мъртъв и ето, живея довечни векове- “ (Откр. 1:17,18). “Аз издържах вашите скърби, изпитах вашите битки, срещнах се с вашите изкушения. Аз познавам сълзите ви и съм плакал. Аз познавам скърбите, които са дълбоко скрити от всяко човешко ухо. Не мислете, че сте изоставени и забравени. Макар мъката ви да не намира отзвук в никое сърце по земята, погледнете към Мене и живейте!” “Защото, ако и да изчезнат планините и да се поместят хълмовете, пак Моята благост няма да се оттегли от тебе и заветът Ми на мир няма да се помести – казва Господ, Който ти показва милост” (Исая 54:10). Но един пастир колкото и да обича своите овце, той обича повече синовете и дъщерите си. Исус не е само наш пастир. Той е и наш “вечен Баща”. И той казва: “- познавам Моите и Моите Мене познават, също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца” (Йоан 10:14,15). Какви думи! Единородният Син, Този, Който бе в лоното на Отца, за Когото Бог заяви: “- мъжа, който Ми е съдружник” (Захария 13:7). Връзката между Него и вечния Бог представя връзката между Христос и Неговите деца на земята! Защото сме дар от Неговия Отец и награда за Неговото дело – затова Исус ни обича. Той ни обича като Свои деца. Читателю, Той те обича! Небето не може да даде нищо по-велико, нищо по-добро от това. Довери се!