И сус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, казвайки: Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието!” ( Марко 1:14,15). Идването на Месия бе възвестено най-напред в Юдея. Раждането на предвестника бе предсказано на Захария, когато служеше пред олтара в Ерусалимския храм. Над Витлеемските хълмове ангели бяха провъзгласили раждането на Исус. Мъдреците бяха дошли в Ерусалим да Го търсят. В храма Симеон и Анна свидетелстваха за Неговата Божественост. “Ерусалим и цяла Юдея” бяха слушали проповядването на Йоан Кръстител и делегацията от Синедриона заедно с множествата бе чула неговото свидетелство за Исус. В Юдея Христос бе намерил Своите първи ученици. Тук премина по-голямата част от службата Му. Проблясването на Неговата Божественост по време на очистването на храма, Неговите чудеса на лекуване и уроците върху Божествената истина, които излизаха от устата Му – всичко възвестяваше онова, което след излекуването на болния във Витесда бе заявил пред Синедриона – че е Син на Вечния. Ако водачите на Израил бяха приели Христос, Той би ги почел като Свои вестители, които да занесат евангелието на света. Първо на тях бе дадена възможността да станат вестители на царството и благодатта на Бога. Но Израил не разпозна това време. Завистливите и недоверчиви еврейски водачи узряха до открита злоба и отклониха сърцата на народа от Исус. Синедрионът бе отхвърлил Христовата вест и желаеше силно Неговата смърт. Затова Исус се отдръпна от Ерусалим, от свещениците и храма, от религиозните водачи, от народа, който бе поучавал в закона, и се обърна към друга класа хора, за да провъзгласи вестта Си и да събере ония, които щяха да разнесат евангелието на всички народи. Светлината и спасението на хората бяха отхвърлени от духовните авторитети в дните на Исус така, както бяха отхвърляни и във всяко следващо поколение. Историята на отдръпването на Христос от Юдея се повтаря непрекъснато. Когато реформаторите проповядваха Словото Божие, те нямаха намерение да се отделят от установените църкви. Но религиозните водачи не искаха да търпят светлината и ония, които я носеха, бяха принудени да потърсят друга класа, копнееща за истината. В наши дни малцина от изповядващите се за последователи на реформаторите, действат според техния дух. Малцина слушат Божия глас, готови да приемат истината по какъвто и начин тя да бъде представена. Често тези, които следват стъпките на реформаторите, са принудени да се отделят от църквите, които обичат, за да изявят ясното учение на Словото Божие. И често те, които търсят светлината, са принудени да напуснат църквата на своите бащи, за да останат послушни на това учение. Народът в Галилея бе презиран от равините в Ерусалим като груб и неучен, но той представляваше по-благоприятно поле за делото на Спасителя. Хората бяха по-сериозни и по-искрени, по-малко завладяни от манията за величие. Техните умове бяха по-отворени за истината. Отивайки в Галилея, Исус не потърси уединение. Тази област по онова време бе населена с многоброен народ, по-пъстро смесен с хора от други нации, отколкото Юдея. Когато Исус пътуваше през Галилея, поучавайки и лекувайки, при Него се стичаха множества от градове и села. Идваха и от Юдея, и от околните провинции. Често бе принуждаван да се крие от народа. Ентусиазмът стигаше такъв предел, че бе необходимо да се вземат предпазни мерки да не би римските власти да се уплашат от въстание. Никога преди по света не бе имало период като този. Небето бе слязло долу при хората. Гладни и жадни души, дълго чакали изкуплението на Израил, сега тържествуваха поради благодатта на един милостив Спасител.