ХРИСТОС ПОУЧАВАШЕ С ПРИМЕРИ ОТ ПРИРОДАТА

  “И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловери!”
(Лука 12:28)

Бог ни насърчава да размишляваме за Неговите дела в естествения свят. Неговото желание е да обърнем умовете си от изследване на изкуственото към изучаване на природата. Ще разберем това по-добре, когато вдигнем взор към Божиите хълмове и съзерцаваме делото на Неговите ръце. Божията ръка е оформила планините и ги поддържа в равновесие на мястото им, за да не се поместят освен по Негова заповед. Вятърът, слънцето, дъждът, снегът и ледът са инструменти за изпълнение на волята Му.

Чудно ли е това, че Христос, Който създаде всичко, избра простора за Свое светилище и желаеше да бъде заобиколен от творенията Си. Исус вземаше поуките на уроците за нравствено назидание от природата, а това бяха неща, които Негови-те слушатели познаваха доста добре. С тези прости примери Исус представяше истината. Често пъти Той откъсваше полско цвете, поставяше го в малката ръчичка на някое дете и посредством това нежно и простосърдечно средство изявяваше истината на Божественото Слово. Наш учебник са нещата от природата и Книгата на писаното небесно Слово. Бог е разпрострял пред нашите сетива прелестите на природната красота и наблюдава с радост и бащинско удовлетворение насладата на неговите чада от заобикалящата ги дивна хубост.

Корените на дървото имат двойно предназначение – те държат растението здраво прикрепено в земята и приемат през своите нишки всички нужни хранителни вещества. Така е и с християнина. Когато неговото единение с Христа – истинското стъбло – е пълно, когато той приема храната си от Него, тогава по клоните му протича живителния сок на духовната сила. Могат ли листата на такъв клон да повехнат? Никога! Дотогава, докато душата достига Христа, няма никаква опасност листата да повехнат, да клюмнат и изгният. Тогава изкушенията, които могат до връхлетят като буря, не ще могат да изкоренят такъв християнин. Истинският Христов последовател ще се вдъхновява за дела от дълбоката си любов към своя Изкупител. Чувствата му към неговия Учител са истинни и святи. За любящия, радостен християнин Исус казва: “Вие сте Мои свидетели…” (Исая 43:10).

Всеки, който е прибягнал при Бога за закрила, който е повярвал в изпратената от небето вест и приема уверението, че ако изповяда своите грехове, Господ е верен и праведен да ги прости, такава душа Бог ще очисти от всяка неправда. Нашият

Бог е направил завет и е дал Своята дума, личното си величие и неизследимост, че ще дари прошка и мир на всеки който дойде при Него в името на Исус.