Божията любов

Великата борба е израз на Божията любов

„БОГ Е ЛЮБОВ“. Неговото естество и законът Му са любов. Винаги са били такива и винаги ще бъдат. „Възвишеният и Превъзнесеният, Който обитава вечността“, Чиито пътища са вечни“, не се променя. В Него „няма изменение, нито сянка от промяна“.

Всяко изявление на творческа сила е израз на безпределна любов. Върховната власт на Бога включва в себе си пълнота на благословения за всички сътворени същества.

Псалмистът пее:

„Ти имаш крепка мишца;

силна е ръката Ти и издигната десницата Ти.

Правда и правосъдие са основа на престола Ти;

милост и истина ходят пред Твоето лице.

Блажени людете, които познават възклицанието на тръбите;

те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.

В Твоето име се радват всеки ден

и с правдата Ти се въздигат;

защото Ти Си славата на силата им…

Понеже на Господа принадлежи да бъде наша защита

и на Светия Израилев да бъде наш цар“ (Пс. 89:13-18).

Изява на Божията непроменима любов е също историята на великата борба между доброто и злото още от времето, когато тя за първи път започва на небето, до пълната победа над бунта и окончателното изкореняване на греха. (Патриарси и пророци. С. 7)

Божията любов в природата

Природата и Божието откровение свидетелстват в еднаква степен за любовта на Бога. Нашият Баща на небето е Източникът на живота, на мъдростта и радостта. Погледнете само чудните и прекрасни неща в природата. Помислете за тяхната удивителна приспособеност към нуждите и щастието не само на човека, но и на всички живи творения. Слънчевата светлина и дъждът, които веселят и освежават земята, хълмовете, моретата и полята – всички те ни говорят за любовта на Твореца. Бог е, Който задоволява ежедневните нужди на всички Свои създания. С чудно хубави думи е изразил това псалмистът: „Очите на всички очакват от Тебе и Ти им даваш храната на време. Отваряш ръката Си и задоволяваш желанието на всяко живо същество“ (Пс.145:15, 16).

Бог създаде човека съвършено свят и щастлив; и хубавата земя, така както се появи от ръцете на Създателя, не носеше и следа от развала, нито сянка от проклятие. Престъпването на Божия закон – законът на любовта – беше действието, което докара нещастията и смъртта. И все пак, дори и сред страданието – последица и резултат от греха – се открива Божията любов. Писано е, че Бог проклел земята заради човека. Но тръните и бодилите – трудностите и изпитанията, правещи живота на хората живот на труд и грижи – бяха определени за тяхно добро, като част от обучението, необходимо според Божия план за издигането им от разрухата и деградацията, които грехът беше причинил. Макар и паднал, светът не е целият само скръб и нещастие. Самата природа ни дава толкова много вести на надежда и утеха. По бодилите има цветя, а тръните са покрити с рози. (Пътят към Христос)

„Бог е любов“ – е написано на всяка разтваряща се пъпка, на всяко стръкче, никнеща трева. Прекрасните птици, които огласяват въздуха с радостните си песни, съвършените фини багри на цветята, които изпълват въздуха с благоухание, величествените горски дървета с техните могъщи зелени корони – всичко свидетелства за нежната бащинска грижа на нашия Бог и за желанието Му да направи Своите деца щастливи. (Пътят към Христос)

Неправилна представа за Бога

Бог привлича сърцата ни чрез неизброими доказателства за Своята любов на небето и земята. Стреми се да ни разкрие Себе Си чрез природата, както и чрез най-дълбоките и нежни земни връзки, които човешките сърца могат да познаят. И все пак тези неща представят несъвършено Неговата любов. И макар че са ни дадени всички доказателства, неприятелят на доброто до такава степен е заслепил умовете на хората, че те гледат към Бога със страх; считат, че е строг и не прощава. Сатана ги е подвел да Го възприемат като същество, чието главно качество е строгата справедливост – като безпощаден съдия, като суров, взискателен кредитор. Описвал е Твореца като такъв, Който наблюдава човеците с ревниво око, само и само да зърне някоя тяхна слабост или грешка, за да може после да стовари наказанията Си върху тях. Точно затова Исус дойде да живее сред хората – да премахне тази мрачна сянка, като разкрие пред света безпределната Божия любов. (Пътят към Христос)

Исус Христос – Божията мисъл, достъпна за нашите сетива

Идвайки да обитава между нас, Исус трябваше да разкрие Бог и на хора, и на ангели. Той бе словото Божие – Божията мисъл, достъпна за нашите сетива. В молитвата за учениците Си Той каза: „Изявих им Твоето име“ – „милостив и изпълнен с благодат, дълготърпелив и изобилстващ с доброта и истина“ – „за да бъда любовта, с която ме възлюби, в тях и Аз в тях“. Но това откровение не бе дадено само за децата Му, родени тук на земята. Нашият малък свят е учебник за всемира. Божията чудна, благодатна цел, тайната на изкупителната любов, е темата, в която „ангели желаят да надникнат“, и тя ще бъде за тях предмет за изучаване през безкрайните векове. И изкупените, и непадналите същества ще намерят в кръста на Христос знанието и песента си. Ще се разкрие, че славата, грееща от лицето на Христос, е славата на саможертвената любов. В светлината на Голгота ще се види, че законът на себеотрицателната любов е закон на живота и за земята, и за небето; че любовта, която „не търси своето“, извира от Божието сърце; и че в кроткия и смирен Исус е разкрит характерът на Този, Който обитава в непристъпна за човека светлина. (Копнежът на вековете . С. 7).

Когато описваше Своята земна мисия, Исус каза: Господ „Ме е помазал да проповядвам евангелието на бедните; изпратил Ме е да изцерявам съкрушените по сърце, да прогласявам освобождаване на пленниците и възстановяване зрението на слепите, да пусна на свобода угнетените“ (Лука 4:18). Това беше Неговата работа тук на Земята. Той обикаляше, вършейки добрини, и лекуваше всички, угнетявани от Сатана. Имаше цели села, където не се чуваше охкане от болест в нито един дом, защото Той беше минал от там и беше излекувал всичките им болни. Делата Му доказваха Неговата Божествена мисия. Любов, милост и състрадание се разкриваха във всеки жест на Неговия живот; сърцето Му преливаше от нежно съчувствие към човешките чада. И най-бедните, и най-скромните не се страхуваха да се приближат до Него.

Исус не скриваше нито дума от истината, но я изговаряше винаги с любов. В Своите отношения с хората проявяваше изключително голям такт и деликатност. Никога не се показваше груб, никога без нужда не изговаряше дори една строга дума, никога не причиняваше ненужна болка на някоя чувствителна душа. Не осъждаше човешките слабости. Говореше истината, но винаги с любов. Порицаваше лицемерието, неверието и нечестието, но сълзи задавяха гласа Му, когато изговаряше съдбоносните укори. Целият Му живот беше живот на себеотрицание и внимателна грижа за другите. Всяка душа бе скъпа в очите Му. Макар винаги да се държеше с Божествено достойнство, Той се снишаваше до всяко човешко същество и се отнасяше с нежно съчувствие към всеки член на Божието семейство. В лицето на всички хора Той виждаше паднали същества, чието спасение беше целта на Неговата земна мисия. Такъв е характерът на Христос, който се разкрива в живота Му.

Такъв е характерът и на Бога. От сърцето на Отец изтичат към човешките чада потоците на Божественото състрадание, което се разкри и изяви чрез Христос. Исус, нежният, съчувствителен Спасител, беше „Бог изявен в плът“ (1 Тим. 3:16). (Пътят към Христос)

Саможертвата на Христос

Чрез Своя живот и чрез смъртта Си Христос придоби нещо повече от това да възстанови разрушеното от греха. Целта на Сатана бе да раздели вечно Бога и човека, но чрез Христос ние се свързваме с Бога още по-тясно, отколкото ако никога не бяхме съгрешили. Приемайки нашето естество, Спасителят се свърза с човека с връзка, която никога не може да се разкъса. Той е свързан с нас през вечните векове. „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син“. Той Го даде не само да понесе нашите грехове и да умре като жертва за нас. Даде Го на падналото човечество. За да ни увери в неизменното Си намерение за мир, Бог даде Единородния Си Син да стане член на човешкото семейство и завинаги да запази човешкото Си естество (…) Прославеният Христос е наш брат. Небето е открило своята святост на човечеството и човекът е обърнат към обятията на безкрайната Любов (Копнежът на вековете).

Божията любов в действие

Целта на Бога е чрез народи Си да прославя Себе Си. Той очаква онези, които носят Христовото име, да го представят в мисъл, думи и дела. Мислите им трябва да бъдат чисти и думите им благородни и възвишени, привличайки околните по-близо до Спасителя. Религията на Христос трябва да бъде втъкана във всичко, което казват и правят. Всяка тяхна сделка ще бъде благоуханна с присъствието на Бога.

Грехът е омразно нещо. Той опетни красотата на голям брой ангели. Влезе в нашия свят и почти унищожи моралния образ на Бога в човека. Но в голяма Си любов Бог намери път, по който човек отново да може да спечели положението, от което падна, когато се предаде на изкусителя. Христос дойде да застане начело на човечеството, да формира в наша полза един съвършен характер. Онези, които Го приемат, се раждат отново.

Чрез действието на многократно умножения грях Христос видя човечеството поробено от княза на тъмнината, който влага огромна сила в зли деяния. Той също видя, че още по-мощна сила трябваше да се изправи срещу Сатана и да го победи. „А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син“ (Йоан 12:23). Видя, че ако човешките същества биха повярвали в Него, би им се дала сила против армията от демони, чието име е Легион. Христос подкрепяше душата Си с мисълта, че чрез чудната жертва, която се подготвяше да направи, ще изгони княза на този свят и мъже, и жени ще бъдат поставени там, където чрез Божията благодат биха спечелили отново изгубеното.

Чрез Неговата сила и под Неговото ръководство мъже и жени могат да живеят така, както Той живя на този свят. В борбата им със Сатана могат да имат всичката помощ, която Той имаше. Могат да бъдат победители чрез Този, Който ги възлюби и предаде Себе Си за тях.

Животът на така наречените християни, които не живеят Христовия живот, е подигравка за религията. Всеки един, чието име е записано в църковния списък, е длъжен да представя Христос, като открива вътрешното украшение на смирен и кротък дух. Християните трябва да са свидетели за Христос, известявайки предимствата от ходенето и действането по примера на Христос. Истината за това време трябва да се яви в силата си чрез живота на онези, които я вярват, и така да се предаде на света. Вярващите трябва да показват в живота си нейната освещаваща и облагородяваща сила. (Съкровища от свидетелства. Т. 3)

Бъдеще с Божията любов

Всички съкровища на вселената ще бъдат открити за изучаване пред Божиите изкупени. Неограничени от смъртта, те летят неуморно към далечни светове – светове, които са изтръпвали от скръб при гледката на човешките страдания и са подхващали радостни песни при новината за една изкупена душа. С неизказана наслада земните деца вкусват от радостта и мъдростта на непадналите същества и черпят от знанията и разбирането, трупани през безброй векове на съзерцаване Божиите дела. С ясен поглед те възприемат славата на творението – слънцата, звездите и звездните системи,  кръжащи около трона на Бога по предначертаните си орбити. На всички неща, от най-малкото до най-голямото, е написано името на Създателя и във всички тях се разкриват богатствата на Неговата сила.

Годините на вечността, търкалящи се една след друга, ще донасят още по-славни откровения на Бога и Христос. С напредъка на знанието ще се увеличават и любовта, почитта и щастието. Колкото повече хората научават за Него, толкова повече ще се възхищават на Неговия характер. Когато Исус разкрива пред тях съкровищата на изкуплението и удивителните победи във великата борба със Сатана, сърцата на изкупените ще се изпълват с трепета на посвещението и с още по-възторжена радост ще засвирват на златните арфи. И десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди гласове ще се издигат в мощен хор на прослава.

„И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята, и в морето, и всичко, което има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола, и на Агнето да бъде благословение и почит, слава и господство до вечни векове“ (Откр. 5:13).

Великата борба е приключила. Няма вече нито грях, нито грешници. Цялата вселена е чиста. Обширното творение пулсира в ритъма на хармонията и радостта. От Този, Който създава всичко, блика живот, светлина и веселие към безпределните селения на космоса. От най-малкия атом до най-огромния свят, всички неща –  одушевени и неодушевени – в своята непомрачена красота и съвършена радост разгласяват, че БОГ Е ЛЮБОВ. (Великата борба)

Цитати от Елън Уайт

Йорданка Дейчева