БРАКЪТ: ВОЙНА ИЛИ СИМФОНИЯ – 2

Ролята на съпрузите

Ефесяни 5:25 – 30: “Мъже, обичайте жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, след като я е очистил с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде свята и непорочна. Така са длъжни и мъжете да обичат жените си, както своите тела. Който обича жена си, себе си обича. Защото никой никога не е намразил своето тяло, а го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата; понеже сме части на Неговото тяло – от Неговата плът и от Неговите кости”.

    От тези стихове разбираме, че ролята отредена на мъжа е да обича жена си с цялото си сърце и да задоволява всички нейни нужди. Отново се очертават 3 истини за отношението на съпруга.

Първата истина откриваме в стих 25 (“Мъже, обичайте жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея”). Има интересно съответствие на съветите към жената и мъжа: както жената беше съветвана да се отдаде изцяло на съпруга си, така и мъжът трябва толкова да обича жена си, че да е готов да жертва себе си за нея, както Христос се жертва за църквата. Това е истината за действената любов, за любовта – даване. По сила този стих съответства на 22 стих. Жената е готова изцяло да се покори на съпруга си, както се покорява на Господа, а мъжът е готов да се отрече от себе си заради нея, дори с цената на живота си, както Христос. И двамата са призовани да следват Исус като пример. Колко е вълнуващо да знаем, че когато се изправим пред трудности, пред опасности в живота, можем да имаме безрезервната подкрепа на своите съпрузи. Чудесно е, че те няма да мислят за своето удобство, а ще спрат ветровете на проблемите, преди да са ни повредили, независимо от цената, която трябва да платят.

    Съпрузи, когато изисквате подчинение от съпругите си, такава ли е вашата любов? Готови ли сте да дадете всичко от себе си, без да очаквате награда, както Христос би умрял дори само за един-единствен човек?

Ще ви разкажа за една такава любов, безусловна. Има един от малките пророци в Стария завет, който се ожени за блудницата Гомер. Знаете ли кой е той? Осия. Тя беше много красива. Родиха им се три чудесни деца. Но Гомер не проявяваше особен интерес и загриженост към тях и съвсем скоро напусна дома си и се отдаде на разврат. Всеки съпруг в това положение би бил в правото си да се откаже от такава жена. Не и Осия. В сърцето му гореше любов, подобна на Божията любов към нас – грешниците, която не позволи на Бог да ни унищожи завинаги. Осия я търси навсякъде, докато я откри в ужасен бардак, с окъсани дрехи и гладна. Въпреки настойчивите му молби тя не тръгна с него, дори не искаше да приеме нищо от него. Тогава той отиде и купи дрехи и храна и тайно ги даде на мъжа, с който живееше. Да, Осия не искаше нищо, той беше готов да даде всичко и дори да понесе подигравки заради нея. Мина доста време, но тя все не се връщаше. Един ден, обаче, като минаваше край един пазар за роби, я видя. Беше отслабнала, грозна и сбръчкана. Но това, което виждаха очите, бе удавено в бликналата  от сърцето любов. Той се втурна и я откупи. И когато всички очакваха да я заплюе и обсипе с удари, Осия я прегърна, целуна и отведе като царска невеста в дома си.

Ето, това е любов, на която една съпруга не може да отговори с нищо друго освен с пълно покорство. А не постъпва ли Бог с нас точно по този удивителен в дълготърпението и верността си начин? Макар че стотици пъти сме Му изневерявали като сме проявявали слабостите и лошите си наклонности, Той пак стои на вратата на сърцето ни – това “измамливо” наше сърце – и чука. Той смирено ни умолява да се върнем при Него като при истински съпруг и да ни обсипе с безпределната си любов. Нека имаме за пример тази Божествена любов и себеотдаване, а не егоистичните желания на човешкото ни сърце!

    Втората истина за любовта на съпруга е разкрита в стиховете 26 и 27 (“За да я освети, след като я е очистил с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде свята и непорочна”).  Тук се описва целта на Христовата саможертвена любов. Исус прие мъчителна смърт, за да може чрез нея да очисти вярващите и да има за съпруга една църква без недостатък и порок. Така и съпрузите чрез ежедневно показване на любов и грижа за съпругите си трябва да съдействат за тяхното духовно извисяване и изграждане  на съвършен характер. Ако направим връзка между втората истина за жената и втората истина за мъжа, ще открием както и при първата изненадващо съответствие: жената е длъжна да приема мъжа като глава на семейството, а той, като отговорен ръководител, трябва така да направлява дома си, че да помага на съпругата да преодолява слабостите си, да я води към идеала, който Бог е поставил за жената.

Природата на жената е такава, че тя има нужда не толкова от признание в обществото, както мъжа, а от оценката и признанието на своя съпруг. Той може чрез поведението и думите си да я превърне в онази принцеса, за която е мечтал преди брака.  Ако вместо да я укорява, че не готви добре, че не подрежда хубаво къщата и не се грижи както трябва за децата, той може да хвали и оценява дори най-малкото старание и ентусиазъм – така вие, мъже, можете да постигнете невероятни резултати. Всяка похвала ще подтиква съпругата да върши все по-добре задълженията си, за да получи още похвали. Това е като даването на подаръци на децата, когато получат шестица в училище, но е още по-ценно, защото показва високата оценка, която съпруга поставя на своята домакиня. Похвалите изглеждат много просто средство, но действат стопроцентово, защото любовта и вниманието не могат да родят нищо друго в отговор, освен любов!

Следователно както Христос прави всичко възможно да издигне църквата от греха, така и съпруга трябва да отдава всички свои сили в извисяването на съпругата си. Това е задача с огромна отговорност.

    Третата истина за любовта на мъжа откриваме в 28, 29 и 30 стих (“Така са длъжни и мъжете да обичат жените си, както своите тела. Който обича жена си, себе си обича. Защото никой никога не е намразил своето тяло, а го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата; понеже сме части на Неговото тяло – от Неговата плът и от Неговите кости”). Съпругът дотолкова обича и цени своята съпруга, че в неговите очи тя не е робиня или по-низше човешко същество, а издигната да едно равностойно положение. Той я цени както себе си. Тук отново е издигнат принципа, че те са “една плът”. Ако правилно проумеем този принцип, никога жената няма да се стреми да изземва ръководителските задължения на мъжа, нито пък той ще се държи като абсолютен тиранин в дома си. Павел обяснява това съвсем просто и нагледно. Ако мъжът и жената се едно тяло, тогава главата няма ни най-малкото основание да се гордее с положението си. Ако сте гледали филми за френската революция, знаете какво става като падне гилотината – щом се разделят тялото и главата, настъпва смърт. Павел дори малко иронично казва: “Нима някой мрази своето собствено тяло?” Само лудите се самонараняват, а нормалните хора  се грижат за своето тяло, хранят го и го обличат, защото знаят, че това е само в тяхна полза. Бог не случайно е оставил тази зависимост на мъжа от жената и на жената от мъжа. Тя пречи на мъжете да се самозабравят в претенциите си за господство, а на жените – да надценяват прекалено способностите си.

Съвършена хармония

Нека да обобщим истините, свързани с ролите на съпрузите в семейството и да видим как  взаимно се допълват за постигане на чудесна хармония, ако следваме Божия план за нашия дом.

Първо, съпругата е готова да се отдаде с пълно доверие на съпруга си както се покорява на Господа, а той в отговор я обича толкова силно, че е готов да даде живота си за нея както Христос се пожертва за църквата. Това е истината за любовта – даване.

Второ, съпругата признава и приема ролята на съпруга като глава на семейството, а той, осъзнал тази голяма отговорност, я изпълнява като истински духовен водач и прави всичко за християнското израстване на съпругата си, както Христос очиства и освещава църквата.

Трето, жената е готова да се покори в името на запазването на семейната любов и хармония, а съпругът оценява тази нейна готовност и в неговите очи тя не е подчинена робиня, а обект на най-нежните му чувства и грижи. Той я цени, както цени себе си.

Павел обобщава тези истини в последния стих – 33: “Но всеки един от вас да обича своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си”. Думата “да се бои” в английския превод звучи “да почита”. Това дава съвсем друга отсянка на отношенията. Забелязахте ли, че Павел е променил последователността на споменаването на мъжа и жената. По-горе той изискваше първо покорство от съпругите като условие за любовта на съпрузите. А тук любовта на съпрузите е посочена като причина за уважението и покорството на съпругите. Следователно ролите в семейството се взаимозависими и наличието на едната ще причини другата. Чрез покорството и отдаването си в служба на мъжа си, жената може да пробуди любов в сърцето на един безразличен съпруг, а чрез действената си любов мъжът ще предизвика уважение и зачитане  в жена си.

Не е ли такова семейство едно кътче от рая още тук, на земята? Ако така разберем и приемем своята уникална роля в семейството, ние ще постигнем такова щастие, каквото чувстваме като вярващи, когато напълно сме се отдали на Христос и усещаме вълните на любов от сърцето Му. Целта на Бог е още тук в условията на греха да започнем да преживяваме онова  щастие, което ни чака през вечните векове. И това е възможно, ако се покоряваме на Божиите съвети.

Нека да не забравяме, че тези съвети са отправени към новородени вярващи, които са изживели радостта от себепредаването на Христос и разбират, че само любовта и даването могат да изпълнят със смисъл живота. Ако вие не сте позволили на Бога да промени егоистичното ви сърце, няма да можете да изпълните поверената ви роля в семейството. Затова нека прибавим към молитвите си всеки ден желанието да прозрем любовта и да се научим да я проявяваме като раздаваме себе си първо у дома и после на всички наши близки, съседи, нуждаещи се. Моля запомнете добре: ако в дома си не сте любящи християни, никога няма да бъдете такива на някое друго място. Но ако живеете в любов, ви очаква Божието обещание в Евангелието на Матей 25:34: ”Тогава Царят ще каже на тези, които са от дясната Му страна: Елате, вие, благословени от Моя Отец, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света”.                

Йорданка Дейчева, психолог; ydeicheva@facebible.bg