Представете си една малка кафява селска църквичка скътана в горите. Поради неповторимата й атмосфера много хора провеждат сватбените си церемонии там. Един от служителите й е възприел свой уникален начин за сбогуване с младоженците. След церемонията той отвежда младото семейство към вратата и казва: “Преди да си тръгнете, младоженката има честта да удари камбаната на църквата.”

И той й връчва въжето. Тя дръпва с всичка сила, за да установи, че не е достатъчно силна, за да помести тежката камбана. Свещеникът се обръща към младоженеца и го моли да помогне на съпругата си. Те заедно дръпват въжето и камбаната зазвънява, оповестявайки раждането на още едно семейство. След това служителят казва:

-Никога на забравяйте, че докато заедно дърпате въжето, камбаната ще звъни!